Легендарният американски рок музикант и композитор Рони Джеймс Дио почина в САЩ на 67-годишна възраст. Легендарният рокаджия от “Рейнбоу”, “Блек Сабат” и “Дио” изгуби окончателно борбата с рака на стомаха.

Слухове за смъртта на певеца се появяват още рано сутринта на 16 май 2010 г. в интернет, но биват опровергани от съпругата му, Уенди Дио. По-късно същия ден, тя публикува писмо до феновете на певеца на официалния му сайт, че е починал в 7:45 часа (американско време).

Писмо от Уенди Дио: „Днес сърцето ми е разбито, Рони почина в 7:45 на 16 май. Много, много приятели и семейството успяха да кажат своето лично „сбогом“ преди той спокойно да си отиде. Рони знаеше колко обичан бе от всички. Оценяваме любовта и подкрепата, която ни дадохте. Моля ви, дайте ни няколко дни спокойствие, за да можем да се справим със загубата. Моля ви, знайте, че той обичаше всички ви и че музиката му ще остане вечна.“

Ро̀ни Джеймс Дѝо е роден е на 10 юли 1942 г. в Портсмът, Ню Хампшър, но израства в град Кортланд, щата Ню Йорк. Истинското му име е Роналд Падавона.

Дио израства в Ню Йорк, където в края на 50-те чиракува в различни групи като The Vegas Kings, Ronnie & The Rumblers и Ronnie And The Red Caps. В периода 1961–67 г.оглавява Ronnie Dio and the Prophets, не само като вокалист, но и като свири на пиано, баскитара и дори на тромпет. Многостранно развит талант, той също работи и като продуцент. Според издадената през 1990 г. книга в България за "Дийп Пърпъл" от двама унгарци Рони е известен като Роналд Падавона.

Дио израства в Ню Йорк, където в края на 50-те чиракува в различни групи като The Vegas Kings, Ronnie & The Rumblers и Ronnie And The Red Caps. В периода 1961–67 г.оглавява Ronnie Dio and the Prophets, не само като вокалист, но и като свири на пиано, баскитара и дори на тромпет. Многостранно развит талант, той също работи и като продуцент. Според издадената през 1990 г. книга в България за "Дийп Пърпъл" от двама унгарци Рони е известен като Роналд Падавона.

След като вече напуска Дийп Пърпъл и е записал едно парче с "Елф" Ричи Блекмор създава Рейнбоу. Той привлича в групата Дио, Сол, Грубър и Дрискъл от "Елф". Дебютният албум „Ritchie Blackmore's Rainbow“ е несправедливо считан за лоша имитация на "Дийп Пърпъл" Всъщност песните са вдъхновени от класическата музика, а тематиката на текстовете е средновековна. В този период Дио пише освен текстовете също така и музиката за някои парчета. Почти веднага след излизането на албума Блекмор уволнява всички с изключение на Дио. Новият барабанист е Кози Пауъл, басист е Джими Бейн, а зад кийборда е Тим Кери. В този състав излиза „Rising“. Този албум и следващия („Long Live Rock'n'Roll“) имат сравнително голям успех. Синглите и от трите албума („Man On The Silver Mountain“, „Catch The Rainbow“, „Starstuck“, „Kill The King“, „Long Live Rock'n'Roll“) стават класика в рок и хеви музиката. След излизането на албума и промоционалното му турне Дио напуска, за да замени Ози Озбърн в Блек Сабат.

През 1979 г. Дио напуска като пренася дарбата си на певец и текстописец в Блек Сабат, където прави много за подмладяването на отслабващата супергрупа. Първият му албум с групата отбелязва най-големия и успех от „Sabotage“ насам. Именно на промоционалното турне на албума Дио популяризира жестът станал символ на хеви метъла — mano cornuto. След турнето барабаниста Бил Уорд напуска групата поради лични причини и е заманен от Вини Апис. В този състав е записан албумът „Mob Rules“. След това през 1980 г. е издаден албумът „Live Evil“, съдържащ концертни изпълнения. След това Дио напуска като оставя групата на много добро ниво, с много нови фенове. Синглите от албумите с тази група не стават хитове в класациите, но са емблематични за Дио („Heaven And Hell“ и „The Sign Of The Southern Cross“).

След напускането на "Блек Сабат" вече световноизвестен и всепризнат Дио решава да създаде своя собствена група под името Дио. В нея участват бившите му колеги Вини Апис (от "Блек Сабат") и Джими Бейн (от "Рейнбоу"). Вивиан Кемпбъл поема китарата, а Клод Шнел клавишните. Дебютния албум „Holy Diver“ излиза през май 1983 г. и въпреки, че достига само до 61-во място той е едно обещаващо начало. Следващите два албума „Last In Line“ и „Sacret Heart“ имат по-голям успех. По време на турнето за „Sacret Heart“ Дио написва още няколко парчета, които излизат в компилация наречена „Time To Burn“.

През 1986 г. Кемпбъл напуска, за да се присъедини към Уайтснейк и е заменен от Крейг Голди. След излизането на „Dream Evil“ през 1987 г. Дио сменя целия състав на групата. Новата група издава „Lock Up The Wolves“. През 1992 Дио се събира отново с "Блек Сабат", с които издава успешния „Dehumanizer“. През 1993 възстановява старата си група с нов китарист — Трейси Джи. В този състав групата издава „Strange Highways“ (1994), „Angry Mashines“ (1996) и „Inferno - Last In Live“ (1998).

През 2000 г. Голди се връща за осмия студиен албум на "Дио" „Magica“ (който достига 13-то място в класациите), но отново напуска преди излизането на деветия — „Killing The Dragon“. Въпреки всичко той се връща през 2002 г. за „The Master Of The Moon“. През 2005 г. излиза концертния албукм „Live Evil - Live In New York City“, а през 2006 г. излиза DVD с концерта от Русия по време на световното му турне. Въпреки, че албумите не достигат по-първите места в класациите Дио отново създава сингли влезли в историята: „Holy Diver“, „Rainbow In The Dark“, „Don't Talk To Strangers“, „We Rock“, „Straight Through The Heart“ и др.През 2007 г. съвместно с Тони Йоми от БЛЕК САБАТ създават проекта "HEAVEN AND HELL" и издават DVD.

В едно хард рок списание в статия за него се казва, че „с гласа си може да обърне и товарен влак“. Сигурно е така! Гласът му е запомнящ се, изключително специфичен, силен и плътен.