| Учени откриха начин да възстановяват мозъка 9 Февруари 2020 Вродените лимфоидни клетки от втора група (ILC2s) могат да помогнат на лекарите да се борят със стареенето на мозъка Учени от Медицинския колеж в Олбани в Съединените щати са открили определен тип имунни клетки, които се натрупват в застаряващия мозък и чието активиране може да улесни намаляването на познавателните способности на органа. Резултатите от научната работа са публикувани на уебсайта на списанието „Journal of Experimental Medicine”, съобщава БГНЕС.
Отбелязва се, че вродените лимфоидни клетки от втора група (ILC2s) могат да помогнат на лекарите да се борят със стареенето на мозъка. Тези клетки са разположени в определени тъкани на тялото и участват в регенеративни процеси, но според учените, разпространението им в централната нервна система не са били известни по-рано.
В хода на изследването авторите са изследвали мозъка при млади и стари мишки и установили, че ILC2s се натрупват с възрастта в съдовия сплит, който произвежда цереброспинална течност. Той се намира до хипокампуса, който играе ключова роля в когнитивните процеси.
Оказа се, че при стари гризачи броят на ILC2 в съдовия сплит е пет пъти по-голям, отколкото при младите им роднини. Голям брой клетки от ILC2s са открити в тази област на мозъка и при възрастни хора.
При старите мишки клетките на ILC2s са били в “спящо състояние”, но учените са успели да ги активират, използвайки веществото IL-33, след което клетките започнали да произвеждат протеини, които стимулират образуването на неврони и удължават живота им. В резултат на това резултатите от когнитивните тестове при възрастните гризачи се подобрили значително. | |
| | |
|
последни в Наука и Техника: | |
водач на МПС19 Feb, 2020 | 12:25
продължение. От 6 сутринта сме зачакали да влезем в Румъния, та чак в 12 и половина стигнахме ГКПП - то. Много коли и много бавно става. Румънците не искат да работят ! Само се туткат и офлянкват ! Отделно от това всеки гледа да те предреди в колоната от автомобили. Румънците проверяват всичко ! Абсолютно всеки ! Сваляш всичкия багаж и ти разглобяват автомобила едва ли не ! Това беше така, защото ние пътувахме със западен автомобил, а останалите туристи - с автомобили, произведени в соц лагера ! Търсят оръжие, кафе или цигари. Опипват с ръце седалки, облегалки, надничат във всички възможни кухини на автомобила. По време на чакането един камион със западногерманска регистрация премина покрай нас с бясна скорост по посока към Унгария. След него тичаха и го гонеха румънски граничари с извадено оръжие, готово за стрелба. Германецът не можа да продължи поради струпалите се коли, спря рязко камиона си, взе си документите и едно куфарче и хукна да бяга към унгарска територия. Пресече граничната линия и се предаде на унгарските власти, а румънците се заковаха на граничната линия и не посмяха да я пресекат. Всички ние изпозалягахме около колите си на земята. Де да знаеш ? Може да се стигне до престрелка. Защото и унгарските граничари извадиха автомати и ги насочиха към румънските граничари. Така се пази Граница ! С готово за стрелба оръжие ! следва
|
водач на МПС19 Feb, 2020 | 11:53
продължение. Влязохме в Унгария. Отново преспахме в колата на един паркинг. На сутринта продължихме и стигнахме Будапещта. Ами сега ? Как да пресечем реката за да преминем на другия бряг ? Мостовете са еднопосочни и караш насам-натам, докато не станеш гламав от лутане и в търсене на правилният мост. В будапещта е някакъв неописуем хаос от коли и хора ! Оставихме колата, а после ни бе необходим половин ден за да открием къде точно сме я оставили. По този повод взехме да записваме на коя точно улица сме я паркирали. Потърсихме да обменим валута, но навсякъде ни отказват. Или предлагаха обмяна при крайно неизгоден курс. Та се видяхме в чудо. Хляб не можеш да си купиш, какво остава за нещо друго ! Принудихме се да тръгнем по селата. Еле намериха се сърдечни хора, които ни продадоха хляб. В Унгария хлябът е голям като автомобилна гума. Реже се и се мери на кантар ! Уж вежливи и културни са унгарците, но не желаят да разговарят на друг език, освен унгарския. Странно, много странно... Накрая стигнахме Сегед. Намерихме къмпинга и преспахме в него. Че като ни налетяха едни комари, изпохапаха ни здравата ! На следващия ден станахме и тръгнахме за Мако. Стигнахме унгарската граница, само ни биха по един печат и навлязохме на неутралната територия между Унгария и Румъния. следв
|
водач на МПС19 Feb, 2020 | 11:23
продължение. Около двореца Сан Суси има огромни паркове и градини, засадени с цветя. Цветя, цветя, цветя, докъдето погледът ти стига. Напазарувахме в Германия, свършихме парите и потеглихме обратно към България. Преди границата си викахме - сега германците ще проверяват всичко. Напротив ! Немецът би печата, чехът - също. Никой не се интересува какво носиш. Даже и багажника не съм отключвал и отварял. Влязохме в Чехословакия. Преди да стигнем Прага преспахме на един паркинг в колата. Стигнахме столицата. Направихме голямо пазаруване и обиколихме града, като разглеждахме забележителности. Стигнахме кулата с куклите. Видяхме 12 - те апостола - кукли как се преместват на всеки кръгъл час.Имаше много хора и всички снимаха, а аз си бях забравил фотоапарата в колата и си умрях от мъка ! Тръгнахме за Бърно. По пътя пак преспахме в колата. Стигнахме града. Пазарувахме и похарчихме парите, определени за Чехословакия. Минахме през Комарно за да влезем в Унгария. Чехите не се интересуват какво носиш. Обаче караха поляците да разтоварват всичко от колите си и даже ги събличаха голи пред погледите на останалите пътуващи туристи ! следва
|
водач на МПС19 Feb, 2020 | 10:56
продължение. Стигнахме Потсдам. Не знаехме как да се придвижим до двореца Сан Суси и се обърнахме към една немкиня с молба да ни насочи. Тя стана, заведе ни до трамвая, показа ни откъде да си купим билети и на коя спирка да слезем. Много са любезни германците, щом ги заговориш на английски език, но започват да те псуват и да те гледат презрително, ако те помислят за руснак ! В Потсдам има изключително много руснаци, тъй като има руска военна база. И германците ги мразят и ги ненавиждат. Самите руснаци с поведението си допринасят за това, хората да ги мразят. Чупят, хвърлят отпадъци навсякъде, но не и в местата, пригодени за целта. Една немкиня ни взе за руснаци и започна да ни ругае, но щом я заговорих на английски, се превърна мигом в благодушна и отзивчива жена ! Разгледахме Сан Суси, обухме специални чехли, преди да влезем вътре. Величествен дворец ! Огромни картини, тапети по стените, изработени във вид на гоблени, дървен паркет навсякъде, мебели, изработени с много изящество и лукс. следва
|
водач на МПС19 Feb, 2020 | 10:30
продължение. На 6 юли станахме, закусихме и отидохме с колата в Берлин. Оставихме я в центъра на паркинг, без да сваляме чистачки и антена. За разлика от България, където оставиш ли чистачки и антена, рискуваш да останеш без тях ! В Германия не е така. Никой няма да ти пипне колата ! Паркингите са безплатни. В отделни бензиностанции предлагат безплатно измиване на автомобила, ако заредиш при тях определено количество гориво ! Обиколихме Димитрофщрасе. Купихме си много неща - все интересни и полезни. Обиколихме тирпарк - зоологическата градина. Много е голяма - ще ти е необходим цял един ден за да я обходиш цялата. После посетихме културпарк. Това е място за децата, на огромна по площ територия, на която има всякакви забавления. Хвърляхме топки, стреляхме с пушки, минахме през мястото на ужасите. Представлява тъмен тунел, возиш се на влакче с вагонетки, а насреща ти изкачат светещи скелети, които се движат. Катя мина през огледалните стаи и коридори, но накрая все пак намери изхода и не се загуби. Возихме се и летяхме във въздуха с малки самолетчета.... Отидохме в Потсдам да разгледаме двореца на германските императори - Сан Суси. Новото и старото крило. За да стигнем до там се качихме на S бана. Двуетажен влак. Всичко свети от чистота - и прозорци, и стени, и седалки ! следва
|
водач на МПС19 Feb, 2020 | 10:00
продължение. В къмпинга разпънахме палатката, а тя беше 4 местна, с гумирана основа, с двоен покрив и с предверие. Изобщо - красива и функционална. За 2 дни престой платихме 55 марки или 17 лв. По 8 и 50 на вечер. Обядвахме в ресторанта на къмпинга. Той е на самообслужване. Ядохме риндергулаш и солянка. Струваше ни 9 марки за двамата. Или 3 лв и 30 стотинки. Направо без пари ! Влязохме в магазина на къмпинга и останахме без дъх. Там се предлагаше всичко ! Толкова голям асортимент от стоки и всичките на невероятно ниски цени спрямо нашите заплати в България. За вечеря изпържихме чушки и картофи. Отворих консерва телешко варено. От магазина купих 3 бутилки кока кола и 1 бутилка бира за 3 марки и 6 пфенига. следва
|
водач на МПС18 Feb, 2020 | 17:57
продължение. Едвам намерихме някакъв горски път, отбихме по него и навлязохме в гората. Спряхме на една полянка за да хапнем и поспим. Носихме си бензинов примус, на който Катя направи пържени картофи, пържени чушки и направи супа. Направихме салата. В момента си вийваме винцето и си хапваме и мезим. За бензина. Дадох 26 талона, закупени от турингклуба в София, за 80 литра гориво. Един талон е равен на 3 литра бензин. Пътят до Берлин е много добре обозначен с пътни знаци. Преди да влезнем в столицата се преоблякохме с официални дрехи. Продължихме и спряхме в центъра - на Александерплац. Оставихме колата на паркинг и започнахме да обикаляме града. Качихме се на телевизионната кула, която се върти, и гледахме отгоре. Опитахме от традиционната немска наденица с горчица - по 35 стотинки порцията. Бутилка кока кола струва 15 стотинки. По предварителни сметки и изчисления разбрахме, че ще пазаруваме в Германия. От всичко по много. Катя си хареса 5 тенджерки с тиган отделно, влизащи една в друга за 15 лева. Направо без пари ! Отидохме на Бранденбургската врата и си направихме снимки за спомен. Привечер тръгнахме за чуждестранния къмпинг в района на берлинските езера. Обаче обърках пътя и напразно бих 60 километра . Накрая го намерихме . следва
|
водач на МПС18 Feb, 2020 | 16:26
продължение. Дрехи и обувки - всякакви. Цветове, десени и размери. Смятам, че от целия соц лагер по - добре от чехите няма ! По качество и по предлагани стоки. Унгарците имат хубави пътища и стоки, но са много скъпи спрямо нашите заплати в покупателно отношение. След това продължихме за Германия. Минахме границата,удариха ни по един печат и нищо друго нямаше. Пътят от Унгария до Германия е дълъг около 500 километра. Свечерява се, вали дъжд, мъгливо е, а асфалтът нещо не ми харесва. Не е равен и е хлъзгав. Стигнахме Дрезден, едвам открихме Райзе бюро, но беше затворено. В 8 вечерта. Хората са елегантно облечени, красота цари навсякъде и е много чисто ! Заредих 80 литра в резервоара и в тубите. Бензинът е превъзходен ! Блазе им на германците за техния бензин, но пътищата им не струват. Тръгнахме за Берлин. На магистралата няма къде да отбиеш и да спреш ! Липсват паркинги. Пътят е изграден от бетонни панели, които не са подравнени една спрямо друга.следва
|
водач на МПС18 Feb, 2020 | 15:52
продължение. Пристигнахме в Прага. Отидохме на централната гара, където обменихме пари и закупихме 2 000 чешки крони. Купихме си картички, надписахме ги и и ги изпратихме за приятелите ни в България. Намерихме магазина, предлагащ части за колата, но се оказа, че части и за новите модели Симка, няма, та какво остава за нашата кола. Продавачката ни обясни, че части за Симка в Чехия вече не се предлагат. Показа ни как да стигнем до Тържнице, къде има магазин, предлагащ части за западни автомобили. Взехме метрото за 2 спирки, а след това трамвай номер 24 за една спирка, навсякъде дупчехме билети, та макар и за една спирка. Пред магазина огромна опашка ! По предварителни зчисления трябваше да чакаме минимум 6 часа, докато ни дойде ред за пазаруване. Кой да чака ? Нас път ни чака ! Със същия трамвай отидохме до центъра и влязохме в големия магазин. Вътре е нещо изключително ! Всичко има и то на достъпни цени ! Хранителни стоки в такова изобилие никога дотогава не бях виждал ! А съм ресторантьорски син. Стоки за бита всякакви ! Електроуреди или автогуми - всякакви ! Всичко има ! При положение, че в България са необходими връзки или рушвети за магазинерите, за да се сдобиеш с желаната стока ! Купихме си електрическа кафеварка за 43 лв. Още я ползваме - 40 години след закупуването й. Или поне чат - пат я ползваме.следва
|
водач на МПС18 Feb, 2020 | 15:19
продължение. Датата е втори юли , лето Господне 1989 -то. Спахме превъзходно, Измихме се , сгънахме палатката, закусихме и потеглихме. За пръв път виждам толкова хубави пътища ! И културни и вежливи унгарци ! В Будапещта можеш само да гледаш и да се ядосваш. Всичко има по магазините , но е недостъпно спрямо нашите заплати. Една фланелка струва 35 лв. Нашите корекоми ряпа да ядат ! Посред лято да видиш банани, портокали, ананаси да се продават свободно по магазините ! Къде в София ще видиш подобно нещо посред лято ? Продължихме пътуването. На 20 - тина километра преди границата с Чехословакия има много частни магазини с надпис OBST , в които се предлагат всякакви стоки ! На самата граница километражът показваше 260 изминати километри от румънската граница. ГКПП е комбиниран. Пътят в Чехословакия не е като този в Унгария, а горе - долу. В чехия попаднахме на такъв силен дъжд, какъвто никога не съм виждал. Чистачките не смогваха , водата се лее като из ведро, пътят не се вижда, всички коли изпонаспряха, та и ние спряхме, докато дъждът отмине. Шом и в колата протече вода, значи явно дъждът е бил много силен - направо тропически ! следва
|
водач на МПС18 Feb, 2020 | 14:50
продължение. Стигнахме унгарската граница. Веднага ни удариха печати на паспортите и ни пожелаха приятен път. Там обмених и боновете, закупени от турингклуба в София. За 4 000 броя получих 3 960 форинта . Дадоха ни реклама за къмпинг с указания как да стигнем до него. Отидохме в препоръчания къмпинг. Излезе ни 8 лв и 80 стотинки, обърнато във форинти. В цената влиза такса автомобил, такса палатка. Много чисто и приятно място ! С ароматизирани тоалетни с течаща вода, с душове с гореща вода , навсякъде къмпингът е оборудван с телевизори и електрическо осветление ! С разчертани места за разпъване на палатки. От първите ни впечатления унгарците са на много високо ниво в много отношения ! Пътищата в Унгария са много хубави, асфалтирани и гладки като стъкло - без дупки и неравности ! Настроението е чудесно ! следва
|
водач на МПС18 Feb, 2020 | 14:25
продължение. От началото на Видин - бензиностанцията - до ферибота разстоянието е 10 километра. Има знаци и указващи табели. В 4 ч и 20 мин нашите граничари започнаха да обработват документите. Настана невъобразим хаос ! От 84 -та кола внезапно станах 34 -та кола. Платих 11 лв и 80 стотинки за ферибота. Датата е първи юли 89 г. На ферибота се качихме в 7 и 10. Пристигнахме в Румъния в 8 и 30 . Не ни проверяваха. Обмених 426 леи за 40 л бензин на самия ГКПП. Потеглихме и изминахме 420 километра транзит до границата с Унгария. Заредих 35 л бензин, преди да изляза от Румъния. Пътищата в Румъния са направо невъзможни за нормално движение ! Липсва асфалт. Движехме се предимно по чакълени пътища. По - лоши не съм виждал ! Навсякъде дупки по пътя ! Беднотия ! Ужасяваща беднотия в Чаушескова Румъния ! Навсякъде по пътя дрипави деца просят от минаващите чужденци ! На румънската граница преди да влезем в Унгария чакахме 2 часа ! Абсолютно безобразие ! Румънските граничари се правят, че работят, а всъщност само се шляят безцелно, имитирайки дейност ! следва
|
водач на МПС18 Feb, 2020 | 13:58
До Берлин и обратно. Поучително четиво за новоизлюпени демократи ! Лето Господне 1989 -то. На семеен съвет се решава да посетим ГДР. По онова време все още не съществуваше обединена Германия , а източна и западна - съответно ГДР и ФРГ. За целта е необходимо съответното разрешение за напускане на България с цел туризъм, а то изключително трудно се издаваше. Първо трябва някой да гарантира за теб, че си прилежен гражданин на НРБ - без провинения или нарушения. След това е необходимо получаването на разрешение от страна на професионалното ръководство по месторабота. Верно, бяха големи молби и кандърми , докато се получи разрешение и одобрение ! Нейсе ! Получих разрешение. Забележете - тук става въпрос за посещение в страни от соц лагера! За западна Европа и дума не можеше да става ! Някои безпрепятствено пътуваха по Запада и по Света, но моя милост не бе сред тези лица. Ден първи. Датата е 30 юни 1989 година. Колата е Симка -1301 специал. С други думи казано - западен автомобил, а не такъв, произведен в соц лагера. В багажника се мъдри една палатка, плюс 2 туби бензин за пробега. Тръгнахме от София в 23 часа , посока Видин - ферибота. Показания на километража - 133 280 км. С пълен резервоар - 55 литра бензин. По онова време литър бензин струваше левче. До Видин са 260 км, като минахме през едно отклонение от основния път поради ремонт, по което отклонение в продължение на 20 км се движех предимно на втора и трета предавка ! Във Видин дозаредих 19 л бензин. Пристигнахме в района на ферибота в 3ч и 15 минути, или за 4 часа пробег от София до Видин. Фериботът работи от 5 сутринта, а аз съм 84 -та кола в колоната от чакащи автомобили. следва
|
| | Т Е М А Н А Д Е Н Я | | |
| | А К Ц Е Н Т И | | | | | | | | | | | | | | |
|
|