Автоматичната електронноизчислителна машина и здравословният лактобацилус булгарикус в киселото мляко са само част от откритията, направили България популярна в световен мащаб. Годишно у нас се правят около триста заявки за изобретения, като 50 до 70 на сто от тях са одобрени да получат патентен защитен документ.

Тази година Патентното ни ведомство навърши 65 години. Официалното отбелязване на годишнината ще бъде на 8 ноември, заедно с връчването на наградите „Изобретател на годината” и вписването в Златната книга на заслужили български изобретатели. Сегашната ни нормативна система в тази област е унифицирана и съгласувана с Европа и по-голямата част от индустриализирания свят. Подготвен е и законопроект за създаване на Камара на представителите по индустриална собственост. Страната ни участва и в работни групи по създаване на Единния европейски патент и Специализирания съд към него. Единният патентен съд ще разглежда исковете за валидиране на изобретения и споровете за права върху тях в ЕС. Неговата работа ще допринесе за по-малко бюрокрация и драстично намаляване на броя на съдебните дела за патенти. Сега изобретателите, които искат общоевропейска защита за своите открития, трябва да валидират своя патент във всички 28 държави-членки. Това означава минимум 28 дела в различни държави, които имат различно законодателство, огромни бюрократични пречки и значителни финансови разходи. Това е и една от причините за сериозното изоставане на Европа като цяло по предоставени патенти спрямо САЩ и Китай. Статистиката показва например, че през 2011 г. на Стария континент са издадени едва 62 000 патента, докато в САЩ са 224 000, а в Китай – 172 000.

Въпреки скромния брой на издаваните у нас патенти годишно, оказва се, че България също е дала нещо на света. Наши сънародници са изобретили много приспособления, които са станали част от ежедневието ни и са променили света. Сред тях са въздушните възглавници на инж. Асен Йорданов. Те се основна част от безопасността на автомобилите и значително намаляват негативните последици от пътните инциденти. В моторните превозни средства има приложение и изобретението на Румен Антонов – автоматичната скоростна кутия, която осигурява малък разход на гориво и е приложима за малки автомобили. Патентованото изобретение е продадено на големи компании като „Хонда”, „Рено”, „Пежо”, „Роувър”, „Даймлер-Крайслер”, „Сузуки”. Наши открития има и в областта на медицината. „Нивалин”-ът е препарат, използван в анестезиологията, хирургията, физиотерапията и дори в психиатрията. Българският фармаколог Димитър Пасков за пръв път го добива в чист вид от блатното кокиче. Той има още около 20 различни изобретения в областта на медицината и е носител на научната награда „Еньо”.

Едва ли можем да си представим съвременния офис без копирна техника. Тя обаче става възможна благодарение на фотоелектриците, открити през 1937 г. от акад. Георги Наджаков. Дигиталният ръчен часовник е също наше откритие – дело е на българския учен Петър Петров. През 1969 г. часовникът се е продавал за сумата от 2100 щатски долара. Работата на изобретателя не спира дотук. През 1963 г. той сътрудничи на НАСА по програмата „Аполо” и ракетата „Сатурн”, а компанията му „Care Electric” разработва първия безжичен сърдечен монитор, използван и днес в болниците по цял свят.

По материали на вестник „АЗ Буки”