С литургия днес пловдивският митрополит Николай отвори след 4 месечно " замразяване" параклиса " Св. Георги Победоносец" в квартал Тракия. Сред присъстващите миряни беше кметът на квартала Гиньо Матев, който запечата вратите на храма на 13 май, както и щатът на районната общинска администрация, заедно с няколко възрастни жени от квартала.

Други тракийци, които предпочетоха да гледат отстрани, коментираха изнесените пред храма свещници и продължиха да се чудят, както правят повечето жители на квартала цяло лято, защо беше необходимо всичко това.

Около храма, наред с охраната на митрополит Николай, имаше и полицаи, които просто гледаха, никакво напрежение не настъпи, нито пък е било предвидено, както потвърди един от тях.

Ктиторът на храма, строителният предприемач Георги Гюлеметов, който от месеци е подложен на  гнева на владиката само защото преди десетина години му е хрумнало да построи параклиса, кротко наблюдаваше от отстрещния си ресторант заедно с малкия си син и приятели.

" Радвам се, че най-сетне отвориха храма, на какво прилича това, четири месеца запечатан", каза той. Той е завел дело в Административния съд, което се отложи за 10 ноември заради решение, очаквано от ВАС по повод общинската заповед за придобиването на храма от митрополията. Според Гюлеметов, има нарушение при писмения вид на решението на Общинския съвет. При гласуването му в него е вписано условие да се спази волята на дарителя, в писмения вид това липсва. А само заради това условие, припомня той, съветниците от Атака гласуваха "за". И с ирония добавя - построих този параклис в памет на дядо ми Георги, на когото са му взели всичко. Е, късмет, и този параклис го " национализираха"

Да припомним накратко историята на този параклис. Преди десетина години Георги Гюлеметов споделя намерението си да построи с лични средства малкия храм пред тогавашния кмет на района Александър Панов. В 70 хилядна Тракия няма едно място, на което човек може да запали свещ на празник или просто да се помоли. Кметът Панов реагира веднага и разпорежда общински терен точно срещу ресторанта, вече построен от Гюлеметов и в близост до Лаута. Районът е облагороден, в строителството участват с дарения и други тракийци, но така или иначе, основният ктитор е Гюлеметов.

 Изкусен каменоделец, той извайва и олтара от камък, облагородява района, грижи се перфектно за зеленината, строи няколко години по-късно и аязмо в близост. Храмът става естествено средище на хората от района, по Цветница там се подреждаше опашка от половин километър. Междувременно Гюлеметов печели и договора за строителство на големия православен храм " Св. цар Борис" в Тракия, амбицията на тогавашната митрополия е той да стигне почти "Александър Невски". Строежът започва някъде в началото на новия век, на ниво първи етаж е замразено. След като бе ръкоположен за митрополит, дядо Николай направи първата си голяма проява на Цветница на строежа.

След това обаче реши, че храмът не се строи по канон, а изпълнителят няма да е този. Следва атаката срещу параклиса и прочутото шествие на всички духовници в центъра на Пловдив, призвани да гонят злото от общинските съветници - в смисъл да решат в полза на митрополията.

Тракийци се питат защо беше нужно всичко това. Десет години в храма служи отец Георги, който си получава заплатата от митрополията, там ктиторът внася всяка година определена сума във фондовете, парите от свещите и други услуги също отиват в митрополията. Днес пак отец Георги е в храма, дядо Николай го остави там, назначи още един свещеник. Целият този недостоен цирк е заради един документ, нотариален акт за собственост на параклиса. Който, между впрочем, е дарен на митрополията още по време на предишния владика дядо Арсений. Затова и малцина могат да разберат в тънкости мотивите на сегашния митрополит. Може само да гадаят. Защото зад тази акция стои по- дълбок интерес, свързан със строителството на големия храм?

Или просто защото така е решил. Последното доста добре се вписва в цялостната логика на постъпките му в Пловдив...