С П Р А В О Ч Н И К

Другарят Коста Цонев моли българския народ, на когото е служил духовно, за което свидетелстват дълга колекция награди: Братя во Христе, моля ви за помощ! Нашият бог ме посрещтна още в тунела, но съм длъжен да споделя, - той е това което и в най демократичните ни фантазии не се впасва. Той веднага, без каквито и да било цивилизовани встъпления, ми поиска да види наградите? Но това е друго измерение, да не бях зависим от него бих му се изсмял. Той дори не се сеща, че както гол ме е цвръкнал в идиотския си свят, така и аз гол му се представям. Той изглежда се съферяса и ме прие в царството си, с уговорката да намеря начин да доставя тези награди? Сега съм в една чакалня като на огромна гара. Толкова народ че едва се уредих да седна. Тука са и Тодор Живков и Вълко Червенков и Илия Павлов и Исак Паси, тука е и Луканов и Божков... В нашата гара са и узниците на Освиенцим, дошли обаче с лагерните си униформи. Не се стърпях и ги попитах - какво пък чакате вие, след като всичко ви е документирано? - Погледнаха ме с благ укор и казаха - живота е суров, някои ни завиждат. - Разбрах, не съм за тука и реших да си ходя, но невъзможно, сякаш съм запоен за седалката? Гледам Освиемцимите как ме гледат с укор - трябва да има повече ред, ми казват телепатически.
Та молбата ми е, както разбрах от доброжелатели, на които няма как да кажа имената защото съм влязал в сложни взаимоотношения с тях, - да се моли Българската православна цъква, но не официалната, за моите документи по наградите? Това е трудно, казано като между свои - безсмислено, но единствено утвърдено от глупавия но справедлив тартор условие за измъкване от предверието на шеола. Моето доста прилично благо оставено в света се разпилява стремително, но ако тази неизвестна църква ми свърши работа, тогава аз, заклевам се в името на най Главния, ще ви открехна когато ви дойде времето на 99 способа за измъкване. Както аз се уредих и вие ще успеете, естествено ако сега бъдете благоразумни и не подходите като лукави гърци, а като християни. Пак ви моля братя - мислете за себе си преди всичко и не си въобразявайте че се чеша езика - не мога да допусна после да съжелявате!
Вечно ваш - Народният артист Коста Цонев, носител на ордените Кирил и Методи и Стара планина, безброй пъти лауреат на всевъзможни културни мероприятия, удостоен с Червен Загранпаспорт още когато беше рядкост. В гражданските си задължения, - времената бяха такива - не сам правил на никого лошо.