Знаете ли какво ми се случи в петък? Повечето от вас знаят, но аз да си го разкажа, защото съм разгневена и дори да не променя нещо, поне ще ми олекне.

В петък, след редица неуредици с пловдивската общинска администрация (те са си тема за друг разказ, но да не се оплаквам прекалено), си тръгнах от офиса в Капана към детската градина на децата ми – в Кючук Париж. Часът беше 16.45 – нормално, за да преодолея малко задръствания и в 17.10 – 17.20 да съм си при децата. Някак си се измъкнах от Капана, движението в който от месеци е толкова объркано и ежедневно променящо се, че за организация трудно бихме могли да говорим. Но нейсе. И като наближих кръстовището на Сточна гара – задръстване! Колоните от автомобили първо се движеха бавно, а после почти спряха. Някак си стигнах до Централна гара, а там – изненадааа … Полицаи се опитваха да регулират, като отбиват движението по бул. „Руски”. Защо – никой не дава обяснение. Хубаво. Тръгнахме по „Руски”. -След Лайпциг на ляво и след малко съм си при децата - си мисля. – Ядец! На кръговото до Държавна болница - друг полицай. Този път смогнах да го попитам как да си стигна до нас и той любезно ми обясни, че щом съм от квартала от еди къде си, ще ме пуснат. Стигнах и до там (Първия светофар на „Коматевско шосе”), а там – поредният полицай който гневно ми се размаха с палката.

 „Ама децата ми са на детска градина там и ме чакат”- примрънках аз. – „Как да стигна”? А отговорът беше … (няма да го квалифицирам, че ще кажа нещо, неподходящо за една дама): „Както искаш! Мен какво ме интересува! От тук няма да те пусна!” – Мило, нали! Полицаите са в служба на обществото…

И оттам - обратен завой и обратно към Сточна гара. И тъкмо си мислех, че по-втрещена не мога да бъда и … Преди светофара между Автогара Юг и Сточна гара, в средата на най-безумното задръстване, виждано някога в Пловдив, един автобус на Градски транспорт от крайна дясна лента направи обратен завой и се качи на Бетонния мост. Браво на колегите шофьори, които му дадоха път, понеже друг начин да завие този огромен Барбарон просто нямаше, а някой организатор на движението е бил така интелигентен да му каже, че трябва да обърне на Сточна гара. Ако изобщо някой е казал на шофьорите, че ще има промяна на движението, а оттам – и на маршрутите, или са ги оставили да се оправят кой както може. Не е много ясно.

Както и да е. В 17.45, след подскачане по множество дупки, които няма как да избегнеш, без да влезеш в още по-големи дупки (но и за тях не ми се говори!) благополучно стигнах до детската градина на децата си. А там освен тях ме чакаше и гневната им учителка – накарала съм я да ме чака до късно, и то в петък вечер! Но поне ми обясни, че причината за прекрасното ми изживяване е тренировка за някакво рали.

В петък вечер, от 16.30 до 20.30 ч., насред града, се провежда тренировка за рали. Кога и къде по-подходящо!!! По времето, когато половината хора, изморени и изнервени след поредната работната седмица, се опитват да се приберат от работа, а останалата половина (също изморени и изнервени) се опитват да излязат от града, за да идат да си починат някъде, и то не къде да е, а на една от основните входно-изходни артерии на града. Прекрасно! Умно измислено! Та иначе как щеше цял Пловдив да разбере, че някой провежда тренировка за някакво си рали, а това крайно много ни засяга. 

И да не мислите, че съм бясна на това, че мероприятието е лошо измислено и още по-лошо организирано! Неее… Бясна съм на това, че повечето хора, с които споделих, ми отговориха, че няма на кого да се оплачеш, а и да се оплачеш – нищо няма да се промени, защото „Кои сме ние, за да ни чуе някой и да се съобрази с нас?!?”. - Ами никои не сме! Ние просто си гласуваме от време на време за разни напудрени и захилени личности, които ни обясняват, как ще работят за нас, за нашето благополучие и прекрасен, подреден живот, а после ни късат нервите с това, че изобщо не ги е еня за пловдивчани и си решават разни неща без да се замислят много. И защо им е да се замислят – нали им е ясно, че каквото и да направят ние все ще си траем, а и да не си траем – нека пък си помрънкаме. Всяко чудо за три дни!