Българският “преход” роди забележителни мислители. Знайни и незнайни управници, философи, икономисти, журналисти предлагаха, излагаха, отлагаха, разлагаха, налагаха удивителни идеи, проекти, планове, модели. В обширната и предизвикателна област на политическата мисъл за двадесет години ние не само достигнахме, но и надминахме това, което другите народи са създавали в продължение на векове. Както би казал някой общински съветник, Платон, Макиавели и Монтескьо ряпа да ядат. То не бяха демократически социализми, планови пазарни икономики, мажоритарно-пропорционално-мажоритарни системи, национално-общински полусамоуправления...

Гениални прозрения...

Напоследък в публичното пространство се лансира извънредно оригиналната доктрина за експертното правителство.

Най-общо това самобитно творение на някои родни интелектуалци би могло да се обясни по следния начин. Що не вземе да се назначи едно правителство от експерти. Стига са се разправяли и карали тези горе. Бели, зелени, сини, оранжеви, пембени... Да се назначат експерти, да се оправи работата. Стига вече парламенти, партии, групи, коалиции... Като не могат да се разберат – експертно правителство и туй то.

Разбира се, изникват и въпроси. Кой ще назначава такова правителство? Как ще се определят експертите? Има ли въобще смисъл от партии и избори? Каква политика ще развива експертното правителство? Вероятно експертна? Сменяеми или несменяеми ще бъдат министрите? Но това са дреболии, на които ще се намери отговор в процеса на работата на бъдещата структура.

Драги читатели, нелепи идеи като тази за експертно правителство биха били смешни, ако не бяха страшни. Защото (според мен) зад подобни, уж наглед неосъществими лозунги прозира разбирането за силната ръка, твърдия ботуш, дебелия врат, реда без справедливост...

Имате думата.