“Преходът” роди два емблематични за съвременна България социални феномена – чалгата и мутрите. Трябва да признаем, че наченки на подобни явления имаше и преди десети ноември. Но това беше, така да се каже, ембрионално развитие. Именно преминаването от зряло към още по-зряло социалистическо общество създаде необходимите предпоставки за тяхното раждане и изключително успешно развитие.

През тези вече двадесет години чалгата и мутрите навлязоха в неимоверно задълбочени и сложни взаимоотношения. Мутрите откриха в чалгата най-съкровените си чувства и мисли, въжделения и пориви. Там те намериха своя естетически и културен рай. Чалгата, от своя страна, получи от мутрите толкова важната финансова и социална подкрепа. Така насилието се сля с пошлостта, простащината – с лошия вкус. Формира се новото лице, новият облик на България. България се превърна в Социалистически Мутрочалгастан.

Грамадни мерцедеси и BMW-та, тлъсти вратове на анаболни хуманоиди, откровено глупави лица на безвкусно, но богато облечени мутреси. И, разбира се, сърцераздирателни истории за бармани, майстори, лъвици, тигрици, сърца, очи, рибари, пъдари, митничари, банани, салати, ракии, ичкии, пищови, тон’клони, мон’клони, кас’тофони, мас’тофони и т.н, и т.н...

Преди пет-шест години водещи интелектуалци предвещаваха логичния и напълно закономерен край на чалгата и мутрите. Естествено чалгата не загина. Нещо повече – превърна се в утвърден и все по-желан жанр. Жанр с богата история – вече се провеждат ретро чалга партита. Що се отнася до мутрите, те сега са повече от всякога на мода. Докога? Всеки ден и час. Тази история край няма...

Добро или лошо – това е положението. Такива са настоящите възможности на българската демокрация...

Аз бих казал грозно, много грозно и още по-тъжно...

Имате думата.