Изследователи от Великобритания и Финландия установиха, че любовта към тъжните песни е свързана със способността на хора към съпреживяване, пише Frontiers in Psychology. Учени дали на доброволци да чуят непозната им тъжна музика. Преди и след прослушването участниците в експерименти били помолени да попълнят анкета и да отговорят на няколко въпроса относно това какви чувства е предизвикала композицията у тях. Освен това на участниците били показани 25 картинки, изобразяващи хора, които не изразяват определени емоции. Те били помолени да разкажат какви чувства изпитват показаните им персонажи. Учените предполагали, че хората, изпитващи тъга по време на теста, ще са склони да кажат, че на картинките са изобразени тъжни лица. 

По време на прослушването учените следили сърдечния ритъм и електрическата активност на кожата. Освен това изследователите отчели и личните особености на участниците в експеримента, примерно музикалните им вкусове и склонността им към носталгията. 

Резултатите показали, че емоционалната реакция на музиката може да се охарактеризира с три фактора – тъгата може да бъде свързана с отпускане, съпреживяване и тревога. Хората с „тревожна тъга“ демонстрирали по-скоро негативна реакция. Докато онези, които изпитвали тъга, свързана със съчувствие, оцениха музиката като приятна. За тези хора са характерни развитата фантазия и умението да приемат гледната точка на друг човек. Според учените тъжната музика е популярна, защото при определен тип хора тъжните мелодии им позволява да почувстват тъга-съпреживяване, от която получават удоволствие.