Днес от 11 часа официално ще бъдат открити за посещение реставрираните стенописи в източната част на Боянската църква. След 50 годишни перипетии консервацията и реставрацията на прочутия паметник на културата най-сетне има своя край. На откриването днес ще присъстват президентът на републиката Георги Първанов и кметът на София Бойко Борисов.

Църквата “Св. Никола и св. Панталеймон”, известна като Боянската църква, е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО. Стенописният ансамбъл в Бояна е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през ХІІІ в., поради което през 1979 г. Боянската църква е включена в списъка на Световното културно наследство под № 42.

Работата на екипа, който реставрира църквата, завърши на 26 ноември, а с това и цялостната реставрация на стенописите. Цената на реставрацията, заедно с някои необходими архитектурни ремонти, бе 165 000 лв., събрани изцяло от дарители. Имената на дарителите бяха изсечени на плоча от черен мрамор, поставена вдясно от входа на храма.

“Случаят с Боянската църква, при който един проточил се половин век проблем бе решен за 8 месеца без държавата да даде и лев, показва огромните възможности на българското общество да решава само сложни проблеми на културно-историческото си наследство. По този начин бе възстановен параходът ”Радецки”, който някои предлагаха да се нареже на скрап, храмът-костница “Св. Петка Българска” на Петрова нива, военното ни гробище в Ново село в Македония и др.”, каза проф. Божидар Димитров.
 
 
В изграждането на Боянската църква биха могли да се разграничат три строителни етапа: първи – края на Х – началото на ХІ в., втори – средата на ХІІІ в. и трети – през ХІХ в.
През X–XI в. е изградена малка кръстокуполна църква (Старата църква), обновена и изписана през XII в.

През XIII в., по време на цар Константин Асен Тих и царица Ирина, по поръчка на областния владетел севастократор Калоян и жена му Десислава, към западната фасада на Старата църква е построен притвор, а над него – малък параклис, посветен на св. Панталеймон. През 1259 г. цялата църква е изписана отново. Живописта е дело на български зографи и демонстрира белезите на столичната (Търновска школа). Църквата в Бояна е единственият цялостно запазен паметник, който разкрива облика на “дворцовото”, търновско изкуство, от ХІІІ в. Тук е изписан за първи път българският отшелник свети Йоан Рилски, основоположник на монашеството у нас.

През средата на ХІХ в. жителите на село Бояна обновяват църква и построяват двуетажно преддверие. Боянската църква е действащ храм до 1954 г., от тогава датират усилията за реставрацията на сградата и на пострадалите от времето стенописи. Методите и средствата на реставрация предизвикаха яростни дискусии между чужди и български реставратори. Последният екип, работил върху стенописите, бе спрян от министър Ема Москова преди 10 години, което доведе до влошаване на състоянието им.

През 2004 г. църквата, която бе самостоятелен музей, бе предадена за управление на НИМ. При конкурса “Сграда на годината” на вестник “Строителство и градът” тя бе удостоена с приза “Вечната сграда на България”. По инициатива на Венета Кръстева, главен редактор на вестника, фондация “Етерна” започна кампания за набиране на средства за реставрация на стенописите. В акцията се включиха и телевизионното предаване на БНТ “Памет българска” и сдружение “Плиска”.

Междувременно по одобрен проект от НИПК и СОПКА през март 2006 г. започна работа реставрационен екип, ръководен от проф. д-р Г. Григоров. На 26 ноември работата на екипа завърши.