В един от официалните туристически справочници издадени на английски и френски език се казва, че Велико Търново е българският Атон по броя на църквите и манастирите в района. Само в околностите на старата столица и съседното селище Арбанаси са разположени над 30 храма от различни периоди на българската история. Всеки от тях има свое минало, но взети заедно пресъздават част от облика на Второто българско царство, на което Търновград е било столица в продължение на два века. Царете от династиите на Асеневци и Шишмановци са управлявали по това време България, стремили са се да съградят поне по един храм, който да напомня на потомците за него. Още с възстановяването на Втората българска държава от братята Асен и Петър се установява един стремеж от страна на владетелите да запазят и утвърдят своята престолнина като пренесат в нея мощите на известни наши и чужди светци.

      Според исторически сведения през XII-XiV век в Търновград са били пренесени нетленните тела на над 10 свети мъже и жени. В града по това време се е намирала неръкотворна икона на Св. Димитър Солунски и светия кръст, намерен от император Константин Велики. Хрониките свидетелстват, че в онова време поклонници от цяла Европа са идвали в столицата на България Търновград, за да се докоснат и помолят пред чудотворните мощи на светците.

      Днес, 6 века по-късно, Велико Търново отново е средище на огромен туристически интерес. Според данните от Регионалния исторически музей само през лятото на 2005 г. старата столица е била посетена от повече от 214 хил.наши и чужди туристи. Някои от старите църкви и манастири във Велико Търново и околностите от години са се превърнали в чудотворни свети места, символ на вярата на хората за помощ и изцеление.

      Един от тези храмове е девическия манастир “Св. Троица”. Според преданията тук в скалите, само на 5-6 км от Велико Търново, през средновековието са заровени мощите на Света Неделя, които преди това са се пазили в самия манастир. Днес болни от цялата страна идват на това място, за да се помолят и да пийнат лековита вода от манастирското аязмо. Някои от гостите пълнят по цели 10 и 20 литрови туби от целебната течност. Монахините от манастира разказват, че преди няколко години тук докарали млада жена, чийто крака били толкова отекли, че тя не можела да направи и една крачка сама. Довел я приятелят й, който бил лекар. Болната без да иска разляла част от водата върху краката си и чудото станало - тя отново проходила. Оттогава вече 4 години всяко лято тази жена идва тук, в манастира “Св. Троица” на поклонение и да си напълни няколко шишета от лековитата вода.

      Всъщност лековитият извор бил открит още преди 50 години от тогавашната игуменка майка Евдокия и отец Севастиян. Те направили малък параклис около аязмото. Според монахините обаче лековитата вода помага само на тези хора, които са с чиста душа. “Ако до извора се доближи човек с нечисти помисли, той ще пресъхне и водата ще спре да тече”, твърди сестра Агатия.

      Друго от светите места е манастира “Св. Богородица” в Арбанаси. Вярващите разказват, че най-много чудеса тук стават на 15 август, Голяма Богородица, когато е и храмовият празник. През 2003 г. поклонници видели как двете обковани ръце на Богородица от иконата внезапно заблестели. През м.г. пък богомолци видели един голям светъл облак, който внезапно се издигнал над олтара. Мълвата за чудесата скоро се разнесла и от няколко години всяко лято тълпи от стотици туристи идват в Арбанаси да се помолят пред чудотворната икона на Божията майка. Хората разказват, че веднъж тук било доведено момче, изпаднало в кома. Докато дядо му се молел пред иконата, болното внезапно дошло в съзнание и дори започнало да се смее и подскача. Много хора, които не могат да дойдат тук лично, изпращат писма с молитви и желания до Божията майка. Най-голям е броят на жените, които идват тук на празника на Св. Богородица, за да търсят помощ срещу безплодие и да се сдобият с рожба. Те остават да нощуват в Божия храм при чудотворната икона.

      В другия арбанашки манастир “Св. Никола” пък вярващите се опитват да залепят монети върху лицето на Божията майка. Смята се, че ако монетата се задържи, значи Богородица е чула молбите им. Ако това не стане молещият се все още не се е пречистил и не е отстранил греховете от себе си.

      От 4 години на 5 октомври в манастира дава курбан варненско семейство, чието дете било излекувано тук от глухота. Бездетна жена, която всички лекари вече били отписали като безнадежден случай, дошла в “Св. Никола”, помолила се и скоро след това забременяла. Според божиите служители важна е не външната показност, а истинската вяра и религиозното смирение пред Бога.

      “Не може да бъде излекуван някой, пристъпващ към иконата с нечисти помисли. Не е важно колко дебела свещ ще запалиш, а колко ще е искрена и от сърце молитвата, която ще изречеш”, обясняват свещенослужителите.

      През последните няколко години се наблюдава и още едно интересно явление. Все повече млади двойки от цялата страна, та дори и от чужбина избират Божиите храмове във Велико Търново и Арбанаси, за да се врекат един на друг във вярност за цял живот. И ако част от тях правят това просто защото е модерно да се ожениш на Арбанаси, то повечето наистина вярват в тайнствената сила на тези свети места.

      в. Форум