“Господи, Твоят апостол между царете, като на небето образа на Твоя кръст и биде, подобно на Павла, призован не от човеци, положи в ръката Ти царствуващия град, който Ти единствен, Човеколюбче, по молитвите на Богородица, запазвай в мир.”
Апостол Петър се наричал първом Симон. Той бил от града Витсаида, на Генисаретското езеро. По занятие бил рибар. Веднъж Христос, като минавал край езерото, видял Петра и брат му Андрей да хвърлят мрежата и ги повикал да тръгнат след Него. Те веднага оставили мрежата и Го последвали.
Петър бил един от най-приближените ученици на Господа. Той изповядвал Христа за Син Божий. Когато съдили Христа, Петър три пъти се отрекъл от Него, но с горчив плач и разкаяние изкупил греха си и Христос го приел отново в числото на апостолите.
В деня на Петдесетница св. ап. Петър, изпълнен със Св. Дух, произнесъл пред насъбралия се народ вдъхновено слово за Господа Иисуса Христа. Тоя ден повярвали в Христа и се кръстили около три хиляди души. Св. ап. Петър проповядвал словото божие в Иерусалим, Самария, Иопия, Кесария и др. Той написал две съборни послания и умрял за Христа, като приел да бъде разпнат с главата надолу. Това станало в Рим, в 68 г. при царуването на Нерона.
Апостол Павел бил родом от гр. Тарс, Киликийска област, днешна Мала Азия. Отначало се казвал Савел. По произхождение бил иудеин. Получил високо образование и отначало бил ревнител на праотеческата си вяра и усърден гонител на християните. Един ден, когато отивал за гр. Дамаск с цел да хване, свърже и откара в Иерусалим тамошните християни, силна светлина го ослепила. Той паднал на земята и чул думите:
“Савле, Савле, защо ме гониш!” “Кой си Ти, Господине?” - казал Савел.
“Аз съм Христос, Когото ти гониш!” - бил отговорът. От този момент Павел станал най-ревностен апостол Христов. Години на ред обхождал близки и далечни страни, за да проповядва за разпнатия Христа. Написал 14 послания. Бил посечен с меч за Христа в Рим в 68 г.
из книгата “НАШАТА ВЯРА”
изд. на св. Пловдивска митрополия, 2002г.