Православната християнска вяра е изложена накратко в Символа на вярата. Той е съставен от св. отци и учители на Църквата на Първия и Втория вселенски събори, които са станали през IV век. Вселенски събор се нарича събранието на църковните пастири и учители по възможност от цялата вселена. В Православната църква е имало всичко 7 вселенски събора. Първият вселенски събор е бил свикан в гр. Никея (Мала Азия) през 325 г., а вторият - в Цариград през 381 г. По името на тия два града, дето са заседавали Първият и Вторият вселенски събори, символът на вярата, изработен на тия събори, се нарича Никео-Цариградски.

     Думата символ е гръцка и означава “знак”. На български “символ на вярата” ще рече “знак на нашата вяра” или кратко изложение на нашата вяра. На въпроса как вярваме - ние отговаряме със Символа на вярата. За прегледност и по-лесно изучаване Символът на вярата е разделен на 12 члена. Ето ги:

     1) Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

     2) И в единия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, истински Бог от истински Бог, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

     3) Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небето и се въплъти от Светия дух и Дева Мария и стана човек.

     4) Който за нас бе разпънат при Понтия Пилата и страда, и бе погребан.

     5) И възкръсна в третия ден според Писанията.

     6) И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

     7) И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.

     8) И в Светия дух, Господа, Животворящия, който изхожда от Отца, Комуто се покланяме и Когото славим наравно с Отца и Сива, и Който е говорил чрез пророците.

     9) И в едната, света, вселенска и апостолска Църква.

     10) Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете.

     11) Очаквам възкресението на мъртвите.

     12) И живота в бъдещия век. Амин.

     Първата част от Символа на вярата (1-7 членове) е съставена на I Вселенски събор, а втората част (8-12 членове) - на II Вселенски събор.

     Всеки православен християнин трябва да научи наизуст Символа на вярата, за да може да знае в какво точно вярва, та да бъде всякога готов да отговаря всекиму, който му поиска сметка за неговата надежда (1 Петр. 3:15).

     Но християнинът е длъжен не само да вярва и да знае наизуст Символа на вярата. Той трябва и да вникне в истините на своята вяра. Как ще може да вникне? Като все повече и повече опознава изворите на Божоественото откровение. А те са: Свещенното Писание, Свещенното Предание, природата и човешката съвест. От Свещенното Писание ние черпим познания за Бога и за Неговите промислителни действия в света. От Свещенното Предание ние узнаваме за много други неща, които не са били записани в Св. Писание, но които са дошли до нас запазени в църковната памет, в разни молитвени последования и в творенията на светите отци и учители църковни. От изучаването на природата ние достигаме до познанието на Твореца й. Изследвайки своята съвест, тоя Божий глас в човека, ние все повече и повече се доближаваме до богооткровения нравствен закон, открит ни напълно ясно в словото Божие.

     Нам е нужно да знаем истините на вярата, за да не изпаднем в религиозни заблуждения. Правилната вяра води и към правилен живот. Като имаме правилна вяра, ние ще знаем как да живеем тук, на земята, за да угодим на Бога. Словото Божие казва, че без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Словото Божие казва, че без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евр. 11:6). Вярата ни трябва да бъде искрена, дълбока, твърда, за да бъде двигател на благодатен евангелски живот. Тя трябва да се разкрива в добри дела, защото вярата без дела е мъртва (Иак. 2:17).

     Пример на дълбока и непоколебима вяра виждаме в първата християнска общност. Ето какво четем за нея в Деяния апостолски:

     “А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа и голяма благодат беше върху тях всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата (4: 32 - 35). “И всеки ден единодушно престояваха в храма и преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господа всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха (2: 46 - 47).”