Ние, вярващите православни християни, сме длъжни да живеем съобразно с вярата си, ако искаме да спасим душите си. Св. ап. Павел казва: “Без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евр. 11:6).”

     Но що е това вяра?
     Св. ап. Павел я обяснява така: “Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда (Евр. 11:1).” Това значи, че онзи, който истински вярва, е уверен в невидимото като във видимото и в очакваното като в настоящето.

     Във времето на Иисуса Христа една жена-езичница имала дъщеря, която била обхваната от зъл дух. Тая жена била чула, че Иисус Христос е милостив към страдащите и че има власт да изгонва бесовете. С цялото си сърце тя повярвала в това и взела горещо да се надява, че Иисус Христос ще излекува и нейната дъщеря. Затова, когато Спасителят се приближил веднъж до града, дето тя живеела, тя излязла насреща Му и взела да вика с пълна вяра: “Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!” Но Иисус Христос не й отвърнал нито дума. Въпреки това жената била толкова твърдо уверена, че ще получи очакваното, че продължавала да моли. Учениците я съжалили и започнали да се застъпват за нея пред Господа. “Отпрати я - казали Му те, - защото вика подире ни.” Тогава Иисус Христос рекъл: “Аз съм пратен само при загубените овце от дома Израилев (т. е. само при избрания от Бога еврейски народ).” Но и сега увереността на жената, че Спасителят ще излекува дъщеря й, не се разколебала. Тя се приближала до Него, взела да Му се кланя и да дума: “Господи, помогни ми!” А Той, като че ли отказвайки да я удовлетвори, й отговорил: “Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата”, т. е. не трябва да се правят благодеяния на езичниците, когато засега тия благодеяния са предназначени само за евреите. Но увереността на жената, че ще получи очакваната милост не отслабвала и сега. С още по-голяма вяра тя казала: “Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.” Тогава Иисус Христос и рекъл: “О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!” И в същия час дъщеря й оздравяла (Мат. 15:22-28).

     В това евангелско събитие ние виждаме най-ясно потвърждение на ап. Павловите думи, че вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, т. е. увереност, че ще получим онова, което с вяра очакваме.

     Но вярата, както казахме, е още увереност в невидимото като във видимото. Това особено ясно се вижда от следния пример:

     Дълбоко вярващият в Бога св. цар Давид говори за себе си: “Винаги виждах пред себе си Господа (Пс. 15:8).” Ние знаем, че “Богът никой никога не е видял” (Йоан 1:18). Как трябва да разбираме тогава думите на св. цар Давида? Ясно е, че не в буквален смисъл, а в преносен смисъл. Свети цар Давид е искал да каже: макар Бог да е невидим, но за мене, който вярвам твърдо в Бога, Той е толкова несъмнено съществуващ, колкото са несъмнено съществуващи видимите предмети. И както аз тях виждам, тъй мога да кажа и за невидимия Бог, Когото силно чувствам, че Го виждам винаги пред себе си. Оттук става ясно, че вярата е несъмнена увереност в невидимото като във видимото.

     Вярата е зрението на душата. Както с очите си виждаме физическия свят, тъй с вярата живо си представяме истините и събитията от духовния свят - например истината, че Бог е Творец на вселената и събитията като възкресението на Иисуса Христа от мъртвите и всеобщото възкресение на телата преди страшния съд. Това, което разумът не може да разбере, схваща го душата чрез вярата. Вярата не отхвърля знанието, а го допълва.

     Когато усвояваме истините на вярата, ние трябва да проявяваме не само склонност към знание, за да научим какво е съдържанието на нашето Верую, но и доверие към божествените истини, за да ги почувстваме. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата. Вярата се основава на доверието ни в Спасителя, в св. апостоли и в старозаветните праведни мъже, чрез които е говорил Сам Бог.

     Вярата е една необходимост за човешката душа. Човек си задава хиляди въпроси. На една част от тях му отговаря научното човешко знание. А на другата част идва да му отговори вярата.