Факти, Анализи, Коментари
   5 Декември 2024
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Брекзит - краят на един брак по сметка, без любов
21 Март 2017
Кризата в еврозоната, мащабната имиграция от ЕС и бежанската криза в последните няколко години принудиха премиера Дейвид Камерън да обяви референдума за оттегляне
Британските отношения с Европейския съюз винаги са били повече тромав и непохватен брак по сметка, отколкото случай на любов от пръв поглед. И сега, след 44 години - по време на които за Великобритания търговията винаги е имала предимство пред интеграцията - Лондон трябва да подаде молба за развод идната седмица. Аднан Менон, професор по европейски изследвания в Лондонския университет, каза, че връзката винаги е била "транзакционна" и следователно разпадането е "доста логично". "Това беше утилитарно отношение от 1973 г. насам и акцентът винаги е бил върху икономическото измерение, а не в политическото", каза Полин Шнапер, професор по съвременна британска история в Сорбоната в Париж. "Сантименталното измерение почти не съществуваше", каза тя. Пътят към днешния Европейски съюз започва след Втората световна война, когато разбитият континент се опитва да се възстанови и задълбочава интеграцията като начин за укрепване на мира. Проектът не се хареса веднага на Великобритания.

"Мого просто, мисля, че ние не сме се чувствали достатъчно уязвими, че да се присъединим", каза Менон. Великобритания предпочита да се съсредоточи върху специалните отношения със Съединените щати и останките на своята империя. Въпреки това Лондон подкрепи тласъка към по-тясна интеграция на европейския континент: военновременният премиер Уинстън Чърчил призова за създаването на "Съединени щати на Европа" в неговата рец в Цюрих през 1946 г. Но в началото на 1960 г. орисията на Великобритания се промени към по-лошо. Нейният икономически растеж започна изостава зад този на Франция и Германия, правейки единния европейски пазар на прага й да изглежда като привлекателна опция. В понеделник Великобритания каза, че ще започне процеса по излизане от ЕС на 29 март с официалното уведомяване с писмо президента на Европейския съвет Доналд Туск. Крамолите около присъединяването към ЕС в началото не бяха лесна задача. През 1961 г. тогавашният президент на Франция Шарл де Гол наложи вето на първата молба на Великобритания, като видя в тази страна "троянски кон" на Съединените щати и изрази съмнение в европейски дух на Великобритания. През 1967 г. последва друго френско вето и Великобритания най-накрая беше приветствана в Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1973г. За съжаление на Великобритания, първата петролна криза се стовари същата година, поради което големите очаквания за икономически тласък не се реализираха. Въпреки това 67 процента от британците гласуваха за оставането в ЕИО на референдум през 1975г.

"Фактът, че ние се присъединихме късно, е една от причините да има подозрения, защото очевидно съществува усещането, че сме се присъедини към клуба, създаден от други, за да задоволят себе си", каза Менон. Великобритания и ЕИО скоро преплетоха рога и Лондон започна да отхвърля основните опити за засилване на европейската интеграция. През 1979 г. Лондон отказа да участва в Европейската парична система, защитавайки своя национален и фискален суверенитет. Шест години по-късно Великобритания отказа да ратифицира Споразумението от Шенген - премахването на проверките по вътрешните граници - и през 1993 г. тя се отказа от единната европейска валута. Антифедералисткият подход на Великобритания бе формулиран от министър-председател Маргарет Тачър по време на реч 1988 в Колежа на Европа в Брюж. В нея тя отхвърли идеята за "европейска супер-държава, практикуваща нова доминация от Брюксел".

През 1990-те години неподчинението на Великобритания към Брюксел се ускори допълнително със създаването на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), която води кампания за излизане на страната от ЕС. Успехите на партията в опозиция, особено на изборите за Европейски парламент през 2014 г., тласна правителството към втвърдяване на неговата реторика. Кризата в еврозоната, мащабната имиграция от ЕС и бежанската криза в последните няколко години подклаждаха недоволството, и принудиха премиера Дейвид Камерън да обяви референдума за юни 2016г. В края на краищата, 52 процента от избирателите избраха "Брекзит". Не е вероятно никоя от страните да бъде по-щастлива от другата след развода, заяви Джон Спрингфорд, директор на изследванията в Центъра за европейска реформа в Лондон. "Аз не съм убеден, че напускането на ЕС от Великобритания ще помогне на Великобритания или да помогне на ЕС", каза той. 

Уердя Аит Абделмалек, АФП / БГНЕС


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.