От известно време насам е очевидно, че създаването на единната европейска валута е грешка. Напускането на валутния съюз обаче е много по-трудно и плашещо решение от това въобще да не се влиза в съюза и до сега дори и най-проблемните икономики на Континента многократно са се спасявали от това да преминат ръба. Правителствата са се съгласявали с исканията на кредиторите за строги икономии отново и отново, докато Европейската централна банка е успявала да ограничи паниката на пазара.

Но сега ситуацията в Гърция изглежда е достигнала точка, от която няма връщане назад. Банките са временно затворени, а правителството наложи капиталов контрол – лимит на тегленето на средства от страната. Изглежда много вероятно правителството да започне да изплаща пенсиите и заплатите, издавайки документ за дадената сума, като така на практика ще създаде паралелна валута. А следващата неделя страната ще проведе и референдум за това дали да приеме исканията на "Тройката" - институциите представляващи кредиторите, в замяна на още икономии.

Гърция трябва да гласува с "не" и гръцкото правителство трябва да е готово, ако се наложи, да напусне еврозоната.

За да разберете защо казвам това, вие трябва да осъзнаете, че повечето – не всичко, но повечето, от това, което чувате за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно. Да, гръцкото правителство харчеше повече от своите възможности в края на първото десетилетие на XXI в. Но от тогава то намали значително разходите и увеличи данъците. Заетостта в публичния сектор също е спаднала с 25%, а пенсиите (които наистина бяха твърде щедри) бяха съкратени драстично. Ако съберете всички тези мерки за икономии, те ще се окажат повече от достатъчни, за да елиминират първоначалния дефицит и да се превърнат в голям излишък.

Тогава защо това не стана? Защото гръцката икономика се срина, най-вече като резултат на тези мерки на съкращения, повличайки приходите надолу със себе си.

А този срив има много общо с еврото, което приклещи Гърция в една своеобразна икономическа усмирителна риза. Случаите на успешни програми за икономии, в които страните овладяват дефицитите си без да водят до депресия, обикновено включват голямо обезценяване на валути, което прави техния износ по-конкурентноспособен. Това например стана в Канада през 90-те и в значителна степен в Исландия в по-близко време. Но за Гърция, без своя собствена валута, не съществуваше тази опция.

Съставих ли току що сценария за "Грексит" - излизане на Гърция от еврозоната? Не е задължително. Проблемът с Грексит винаги се е съдържал в риска от финансов хаос, в банковата система, разрушена от панически тегления на средства и в бизнеса, кретащ едновременно заради банкови проблеми и заради несигурност по отношение на законовия статус на дълговете. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии и по тази причина дори СИРИЗА – управляващата лява коалиция, беше готова да приеме мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните ограничения.

Но тройката не искаше и да чуе за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа "това или нищо", която по нищо не се различава от политиките през последните пет години.

Това е, и най-вероятно е трябвало да бъде, оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като това би унищожило политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да бъде той да напусне поста си, което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се страхуват достатъчно от конфронтация с Тройката и гласуват с "да" на референдума.

Те обаче не трябва да го правят по три причини.

Първо, ние вече знаем, че все по-суровите икономии не водят до нищо – след пет години Гърция е в по-лоша форма от когато и да е било.

Второ, много и дори по-голямата част от хаоса покрай Грексит вече се е случила. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения, няма какви повече щети да бъдат нанесени.

И накрая, присъединяването към ултиматума на Тройката ще представлява окончателното отказване от каквито и да е било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на тройката са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика са фантазьори, които пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката и са бъркали през цялото време.

Тук не става въпрос за анализи, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, която ще издържи докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.

Така че сега е време да сложим край на тази немислимост. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и депресия без ни най-малък намек за край. /БГНЕС

Коментар на нобеловият лауреат по икономика проф. Пол Кругман и е публикуван на страниците на "Ню Йорк таймс"