"Молбата ми е, когато си давате оставки, давайте ги накуп, защото виждате какъв панаир е в парламента... Сиреч, събирайте..." С тези думи премиерът Бойко Борисов се обърна към министрите по време на заседанието на МС, което се проведе след дебатите и гласуването в парламента за освобождаването на бившия вътрешен министър и избирането на вицепремиера по коалиционната политика за нов МВР-шеф.

С изказването си Борисов даде да се разбере, че не изключва нови смени в кабинета. На кои министри "поиска" оставките Борисов?

Министърът на образованието Тодор Танев

Министърът на образованието Тодор Танев не си отиде заради нелепите твърденията за мястото в историята на Жолио Кюри, но може да е следващият министър, който ще се раздели с властта, заради нарастващото недоволство към него от страна на ключови фактори в ГЕРБ и в Реформаторския блок, от който бе излъчен.

Бившият заместник-министър на образованието, а сега председател на Комисията по образование на парламента и депутат от ГЕРБ Милена Дамянова все по-често демонстрира неудовлетвореност от липсата на инициатива, от страна на Тодор Танев, по отношение на Закона за предучилищното и училищно образование. Дамянова е категорична в намеренията си до юни месец законодателството даващо привилегии на частните училища и детски градини да бъде факт. Министърът обаче не споделя нейния ентусиазъм. Миналата седмица от Варна, Дамянова отправи директни критики към политиката на образователното министерство, като обяви, че се бави въвеждането на нови учебни програми, от което идва и липсата на инициатива за писането на нови учебници.

Към критиките на Дамянова, в началото на седмицата се присъедини и бившият образователен министър и вицепремиер в Тройната коалиция Даниел Вълчев. Соченият за "сив кардинал" на партията на Кунева, изрази сериозни опасения относно капацитета на образователното министерство по стартирането и успешното управление на новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", по която България очаква 1,37 млрд. лв. до 2020 година.

Професорът от Софийския университет Тодор Танев си навлече гнева и на Патриотичния фронт, които го обвиниха, че искал да превърне обучението по майчин език (разбирай-турски език-бел.ред.) в задължително, с което екзактно обслужва политиката на ДПС.

Министърът на правосъдието Христо Иванов

Министърът на правосъдието Христо Иванов вече осми месец обяснява, че прави реформи в съдебната власт. Ефектът за бизнеса и за обществото е повече от спорен, но със сигурност реформата на Иванов, отвори "бърза писта" за началнически постове на активистите от близкия до него - Съюз на съдиите в България. Общоизвестен факт е, че правосъдният министър се ползва с подкрепата на крилото от Реформаторския блок около Радан Кънев, но не и с тази около ресорния вицепремиер по правосъдие Меглена Кунева и близкия й лидер на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски. Заради близостта на Христо Иванов до посланика на САЩ Марси Рийс и до френския посланик Ксавие дьо Кабан, министърът получи доста явен съвет и от професора по право Даниел Вълчев, който само привидно е извън политическите пренареждания във властта.

Очакваните предложения на правосъдния министър за промени в Конституцията и в Закона за съдебната власт и евентуалното им бламиране от мнозинството в парламента, ще са основателен повод на Христо Иванов сам да се оттегли от властта. Нещо, за което той си остави вратичка през ноември 2014 г., когато му се наложи да обяснява как от радикален критик на Борисов и Цветанов се превърна в техен министър.

Идеите за промени и изграждането на ново звено за борба с корупцията по "високите етажи" на властта кардинално противопоставиха Кунева и Иванов. Докато Христо Иванов, подкрепян от Радан Кънев и от президента Плевнелиев, настояват за създаването на "независима" от главния прокурор антикорупционна служба за разследване на политици, магистрати и чиновници, то Меглена Кунева, подкрепяна от премиера Борисов, смятат, че новата агенция категорично трябва да е на подчинение на обвинител №1. Новият "играч" – вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова дори и да смята, че идеите на Иванов, Кънев и Плевнелиев са правилните, то ходовете й през годините, позволили й да се доближи плътно до Борисов, говорят, че и в тази ситуация тя няма да изневери на своя патрон. На особено мнение по този въпрос е и друг фактор във властта, макар и доста отслабен – бившият вътрешен министър и председател на групата на ГЕРБ в НС Цветан Цветанов. Заради мнението му, че делата срещу него са политическа поръчка и главният прокурор е подведен, Цветанов би подкрепил ограничаване на правомощията на Сотир Цацаров, но думата на доскорошния втори човек в ГЕРБ в случая няма да бъде ключова. Още повече, че докато се дискутират законодателните промени, Цветанов ще очаква решението на Върховния касационен съд – ще влиза ли в затвора за четири години.

Отсега може да е ясно, че опитите на Христо Иванов и Радан Кънев да приключат преждевременно мандата на настоящия състав на Висшия съдебен съвет, ще срещнат сериозна съпротива, не само от опозицията, но и от представители на управляващите. Изключително трудно ще бъде на тандема Иванов-Кънев да намерят поне 160 депутатски гласа, за да прокарат промени в Конституцията, с които да разделят ВСС на две камари – прокурорско-следователска и съдийска, а още по-малко вероятно е да се осигури конституционно мнозинство за превръщането на ВСС от постоянно действащ орган в заседаващ на сесии, което би довело до неговото разпускане. Освен липса на достатъчна парламентарна подкрепа, Иванов и Кънев ще се сблъскат с доверените съветници около Борисов – бившият конституционен съдия Георги Марков и борецът с корупцията Яне Янев.

Новата позиция на вицепремиера Румяна Бъчварова доведе до отнемане от портфолиото на Кунева контрола върху МВР. Това обаче може само да мотивира лидерката на ДБГ да поиска поста на правосъден министър. С увещанието, че ще реализира съдебната реформа, за която липсата на политически опит Христо Иванов, не му позволява да консолидира необходимата политическа подкрепа, Кунева бързо може да получи поста. А действия от страна на вицепремиера в тази посока са налице. Желанието Кунева да представи себе си като носител на съдебната реформа може да се разпознае в предстоящото посещение в София на румънската прокурорка Лаура Кьовеши, която оглавява Националната дирекция за борба с корупцията в северната ни съседка. Кьовеши ще е у нас по покана на Кунева. Нещо повече, визитата й бе анонсирана на събитие, на което проф. Даниел Вълчев направи своеобразна презентация на виждането си за съдебна реформа. Незабелязано остана, но на представянето на десетото издание на инициативата "Юридическо барометър", посветено на борбата с корупцията в съдебната власт и МВР, крещящо липсваше присъствието на правосъдния министър Христо Иванов. Отсъствието му някак е разбираемо, с оглед изразените от Даниел Вълчев коментари по въпроса на съдебната реформа, а именно: "Реформи – това не е замяната на един човек с друг, на Иван с Драган..." и "Постоянното омаскаряване на съдебната система не помага никому". Освен това, Даниел Вълчев призова политиците у нас по-малко да "мрънкат" пред чуждите посланици. Ако отрече, че има намерение да се връща във властта като министър на образованието, то никак не е изключено Вълчев да има амбициите към Министерство на правосъдието.

Един от коментарите на Даниел Вълчев бе почти дословно повторен и от премиера Бойко Борисов в сряда в Народното събрание. Борисов много ясно даде да се разбере, че не споделя идеите на Радан Кънев и Христо Иванов, според които от съществено значение са кадрите по върховете на Темида. Докато говореше за необходимостта от специално законодателство за Корпоративна търговска банка /КТБ/, Борисов посочи: "Не искам да влизам в никакви пререкания със съдебната система, пази Боже! Вече повече от месец второинстанционно производство не може да стартира. Всички много се упражняваме по съдебна реформа. Съдебна реформа не значи само да сменим този или онзи – съдебна реформа означава ето точно това, че не може да се случва..."

Лидерът на ГЕРБ е показал, че държи на действията, друг е въпросът, доколко те са ефективни. Факт е, обаче, че преди два месеца Борисов поиска от правосъдния министър бързо разрешаване на казуса с обжалването на фалита на КТБ, който е висящ пред Върховния административен съд. По всичко изглежда, Христо Иванов не е постигнал напредък, което едва ли го прави ефективен министър в очите на премиера.

За правосъдния министър, който дължи досегашната си кариера на правозащитните организации, ще му става все по-трудно да обяснява на доскорошните си партньори от неправителствения сектор – как се управлява с подкрепата на депутати, които стартират подписка за връщане на смъртното наказание, каквато е решението на Патриотичния фронт. Само преди ден на Христо Иванов му се наложи да се обяснява и за законодателни промени, които накараха дори близките до него правозащитниците да настръхнат срещу идеите на правосъдното министерство. Така, че скоро можем да сме свидетели как Христо Иванов отново се върнал към позната му роля на критик на властта.

Министърът на отбраната Николай Ненчев

Опитът на бившия вътрешен министър Веселин Вучков да притисне Борисов за освобождаването на Светлозар Лазаров като главен секретар на МВР успя, но коства и поста му на министър. Борисов ясно демонстрира, че нито един министър не трябва да гледа на повереното му ведомство като на феодално владение. Случилото се трябва да бъде урок и за военния министър Николай Ненчев. Хладнокръвността, с която той смени шефът на Военното разузнаване Веселин Иванов, едва ли ще остане без последици. Доскорошният шеф на военните разведки бе назначен в първия мандат на ГЕРБ, а Борисов се застъпи за неговото оставане през есента на 2014 г., когато служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов също искаше да го сменя.

Гордеещият се с миналото си в службите и контактите с всички разузнавателни служби по света, Борисов е крайно чувствителен, когато става въпрос за разкриване на специфична информация. Точно такава се съдържа и в архивите на Служба "Военна информация", която министър Ненчев се готви да предостави на Комисията по досиетата. Очевидно е желанието на Николай Ненчев да получи легитимация като голям борец с комунизма, Държавна сигурност и РУМНО, но точно то може да стане повод за остър сблъсък с Борисов. Със сигурност, ако Ненчев не е съгласувал предстоящото предаване на архива на военното разузнаване с Борисов или ако срещне нежеланието на премиера това да се случи, то за лидера на БЗНС няма да има друг изход, освен да освободи поста на министър на отбраната.

А за него, отдавна мечтае, друг от партньорите на ГЕРБ във властта – ВМРО. Не е тайна, че съпредседателят на Патриотичния фронт има аспирации към поста на военен министър. Настоящата му позиция на заместник-председател на Народното събрание, може да се разглежда и като опит за изчистване на миналото на Каракачанов, в което той е бил част от апарата на ДС, но и като трамплин към министерския пост.

Министърът на туризма Николина Ангелкова

Близостта на министъра на туризма Николина Ангелкова до президента Росен Плевнелиев със сигурност й помогна да получи място във второто правителство на Борисов. Действията й обаче в Министерството на транспорта, което оглавяваше по време на служебния кабинет "Близнашки", я превърнаха в един от най-големите проблеми пред колегата й Ивайло Московски.

Освен, че Ангелкова успя за по-малко от три месеца, тотално да обърка новата Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" и на Московски му се наложи, още в първите дни на втория мандат, да решава проблемите в крачка, то сега на главата му се стоварва и друго наследство от служебния министър – разследване от прокуратурата на ръководството на БДЖ. Освен, че на Московски може да му се наложи да търси ново ръководство на железници, защото настоящото е на път да се сдобие с обвинения, на министъра няма да му е приятно да дава обяснения пред прокуратура като свидетел.

Срещу Ангелкова настроение има и сред патриотите. А, очаквания срив на посещения на чужди туристи у нас през предстоящия летен сезон, могат да бъдат достатъчен аргумент зимния туристически сезон да се презентира от нов министър. /БГНЕС