В деня, в който Путин обяви кончината на проекта „Южен поток“, пуснах новинарските емисии, за да видя как ще бъде отразена тази много, ама много пряко засягаща България новина. Нещо повече – световна новина от такъв порядък би попаднала в breaking news на всяка уважаваща себе си медия. Най-малкото защото – както много точно се изразяваха наблюдателите на политическите процеси в Русия – „Южен поток“ бе примката, на която Путин се канеше да обеси Украйна.

Ядец обаче. За моя огромна изненада тази новина изобщо липсваше в централната новинарска емисия на БТВ. В БНТ все пак беше налице, но сбутана някъде във втората част на емисията.

Странно все пак, наистина. Нали според руския фюрер България щяла да губи по 400 милиона евро годишно от отказа си да стартира проекта напук на ЕС и без да се съобразява с европейското законодателство? Това наистина ли не е новина? И не е ли новина това, че за пръв път от 70 години насам България беше квалифицирана като основен виновник за накърняването на руските интереси – сред неприятните и неудобни държави в бившата сфера на влияние на още по-бившата империя?

Напротив, новина е. Но лоша новина за българските рубладжии. Мога да си ги представя как са зинали с уста и са заронили горчиви сълзи, виждайки как въжделените милиарди от комисионни и корупционни сделки отиват на кино – и как едно от основните кранчета за източване на злощастната им родина безвъзвратно пресъхва. Не са знаели как да реагират в първия момент, не са имали опорни точки за разчитане на внезапния и неочакван жест на самодържеца. И именно защото не са имали, защото е липсвал насъщния инструктаж – българските медии заметоха или смутолевиха новината.

Разбира се, скоро рубладжиите се окопитиха. Путин успя да изненада дори собствените си спецове от ФСБ, тъй че и на Александър Милер му трябваше време, за да отреагира адекватно този отказ – предполагаем, разбира се, но хвърлен на масата без съответната репетиция. На другата сутрин, след една вероятно бурна и безсънна нощ, родните рубладжии вече имаха стратегия за това как да употребят казаното от Путин в своя полза. И се надигна съответния вой: спасявайте Южен поток! Който е против него, е национален предател!

Кои поименно и попартийному са българските рубладжии, стана безпощадно ясно от гласуването на внесената от БСП декларация в защита на съкровения проект. Тя – за щастие – бе отхвърлена – но само един глас ни делеше от резила. В тяхната редица освен БСП се наредиха още и „Атака“, АБВ, хората на безцензурния Бареков. Прочее това са партиите, които се отчитат пред посланик Авдеев – вместо пред своите избиратели.

Междувременно четиристотинте милиона евро на Путин започнаха да набъбват. Вчера Румен Овчаров ги определи на шестотин, утре сигурно ще надхвърлят милиард. Същата история като с Белене, откъдето щяхме да спечелим двеста милиарда.

Фактът, че българските политици могат да лъжат по толкова безочлив начин, е обида за нас, българските избиратели. Обида – но вече към България – е и това, че продължаваме да ги търпим. Какви стотици милиони, по дяволите! Според тъй наречените договорености, които никой – дори премиерът на страната ни – не е виждал, България нямаше да получава транзитни такси в течение на 15 години, за да изплати харчовете по съвместния проект.

Петнадесет – само че при първоначалните разчети, в пъти по-ниски от сегашната цена; и при абсолютно невероятната презумпция, че тръбата ще траспортира с пълна мощ руски газ (и руски влияние, разбира се!). Което просто не може да се случи – обичайното натоварване на газопровод от подобен мащаб и с подобно подводно трасе би могло да бъде реално не повече от 60%. Това го знае всеки експерт по газопреносни мрежи, но не и другарят Овчаров, разбира се.

И какво излиза тогава? Излиза, че както в казуса с АЕЦ „Белене“ щяхме просто да построим руска ядрена централа на българска територия, така и при „Южен поток“ бихме се сподобили с руски газопровод, транзитните такси от който бихме получавали (евентуално) сред 30-40 години. Сиреч – на куково лято – тъй като дотогава ресурсите на съответното газово находище биха били изчерпани.

Днес може надълго и нашироко да се говори как „Южен поток“ би могъл да бъде спасен на ползу роду. Истината е друга – и тя е причината за невероятното отстъпление на Путин, което той се опитва да прикрие, посочвайки България като основен виновник. Истината е, че „Южен поток“ няма да се строи – нито през България, нито през Турция, тъй като няма пари за него. Хазната на самодържеца, пълнена от износ на природни ресурси, вече дрънчи на празно – и причината за това е драматичния спад на цената на нефта – а оттам и на природния газ.

В скоби казано – до перестройката в Русия се стигна, след като Саудитска Арабия и страните от ОПЕК повишиха своите добиви – и съответно цената на нефта се срина. Всъщност именно това бе силният ход на Рейгън, който доведе до крах империята на злото. Днес ситуацията е подобна, драматичния спад на рублата вещае затягане на руските колани, които дори свикналите на всичко Путинови поданици едва ли ще преглътнат безропотно.

Путин се крепеше на стандарт, помпан с нефт и газ – без такова помпане не само че „Южен поток“ няма да бъде построен, но и новата империя на злото ще се срине – и Путин вероятно ще сподели съдбата на подобните нему – като Саадам Хюсеин и Муамар Кадафи.

Коментар на Едвин Сугарев