Кога ли европейската ни столица на културата ще започне да събира боклука си по европейски?
Пловдив. 11.30 преди обяд. Улица „Гео Милев”. Камион на ‘Чистота” събира боклука. Колона от коли чака зад него. Изходът е невъзможен.
Клаксони.
Автомобил, попаднал на пресечка, макар и със забранителен знак, бързо свива по нея. Късметлия. Следващият, хайде! Явно отива някъде напред. Няма измъкване. Колоната отзад расте. Районът е пълен с офиси и магазини. Автомобили и бусове с работещи двигатели чакат.
Клаксони.
Оставил контейнера, работник, само маха с ръка. Свикнал е. Камионът тръгва. Най-сетне! Спира след точно 2 метра. Следващият контейнер. Ядосан шофьор излиза от колата си. Слага ръце на кръста. 5 крачки и обратно зад волана. Милият, сигурно бърза.
Това е големият град. Европейска столица на културата – Пловдив 2019. Дали пък и събирането на боклукът не е нечия идея за пърформанс на открито?
Замислям се.
Тогава, сутрешните метачки с оранжевите пирамидки, работещи със замах по най-тесните и натоварени улици, какво ли ще са? Спорт? Да-а, културата не трябва да измества спорта. Подредени, като за слалом – метачка – пирамидка, метачка – пирамидка, оформят идеалното трасе за улично състезание по майсторско шофиране.
Клаксони.
Камионът се е придвижил с още няколко метра. Стигам до пресечка. Спирам да пиша. Червеният знак ме гледа укорително, но не съвсем. Явно разбира положението. Газ. Измъквам се, а тъкмо започваше да става интересно. Е, нищо, утре пак ще срещна някой камион, така или иначе.