Красивата лъжа за демокрацията изглежда така: свободните избори и всеобщото избирателно право помагат по-справедливо да се разпределят доходите сред населението
Демокрацията и справедливостта не са едно и също нещо, макар че именно в това вярваха гражданите на бившите социалистически страни, включително и в България, преди 25 години.
В действителност при прехода от тоталитарен режим към пазарна демокрация, различията между богатите и бедните се увеличават драстично.
Красивата лъжа за демокрацията изглежда така: свободните избори и всеобщото избирателно право помагат по-справедливо да се разпределят доходите сред населението, а недемократичните режими, точно обратното, усилват имущественото неравенство. Това са...красиви думи.
Апология на лъжата
Приказката за равенството между демокрацията и справедливостта дълги години беше пробутвана за истина с помощта на два ловки аргумента.
При демокрацията на власт идват различни политически сили, включително и такива, които защитават интересите на най-бедните граждани. Те гласуват в парламентите за по-високи данъци за богатите и компенсират разликите в доходите.
При авторитарните режими на елитите им е много по-лесно да присвояват по-голяма част от икономическите блага. Обществата не разполагат с лостове за въздействие върху властта, а отделните "горещи глави", недоволни от корупцията, винаги могат да бъдат вкарани в затвора.
Свободата значи справедливост?
Но наистина ли разпространението на демокрацията води до намаляването на неравенството. За да се разбере как свободата влияе върху справедливото разпределението на разходите, са сравнени степента на демократичност на страните, размерът на данъчните постъпления и коефициентът Джини /главният показател на степента на разслоение на обществото/.
Изследван е периодът от 1960 до 2010. Включени са държави със стабилна демокрация /САЩ и повечето страни-членки на ОИСР/, държавите, където до ден-днешен управляват авторитарни режими /Ангола и Китай/, а също така държави, които са преживяли трансформация неотдавна /бившите република на Съветския Съюз, Испания и Доминиканската република/.
За оценката на нивото на демокрацията в страната е използвана сложната бинарна система, основаваща се на информация от организацията "Фрийдъм хаус", изследващи състоянието на политическите и гражданските свободи, както и данните от още няколко източника.
Резултатите от изследването
Оказва се, че демокрацията най-силно влияе върху данъчните постъпления. В дългосрочна перспектива преходът от диктатура към демокрация води до увеличаването на данъчните постъпления с 16%. Тази закономерност се потвърждава даже в страни, където през изследвания период има безредици и войни.
Но влиянието на демокрацията върху неравенството е ограничено. Никакви надеждни доказателства, че след демократизацията разпределението на доходите сред населението ще стане по-справедливо, не са били открити. Изводът е един: гражданските права и свободи не влияят върху неравенството. /БГНЕС
Дарън Аджемоглу, професор по икономика в Масачузетския технологичен институт