По начина, по който виждаме кампанията, към този момент трудно би могла да се промени. Основното й мото се изразява в думата предпазливост или внимателност. Всички политически партии, като че ли се пазят да правят резки движения.

Пазят се от ходове, които биха могли да бъдат драстични, по-драматични и да повлияят на нагласите, защото никой не е сигурен в своето представяне и всеки се опасява, че една промяна може да бъде за лошо за самия него.

Това до голяма степен се предопределя отсега известните електорални нагласи, които поставят първите две политически сили – ГЕРБ и БСП в несигурност да бъде първа, а поне 5 политически сили – ББЦ, РБ, НФСБ, Атака, АБВ, са в ситуация на несигурност дали ще прескочат бариерата за влизане в Европейския парламент. Поради тази причина не можем да кажем, че до този момент кампанията може да се запомни с нещо интересно. Тя не обсъжда не само централни и важни проблеми на ЕС, но и на българската държава. Основното, което забелязваме, е това, че основните партии си разменят "закачки", за да видят колко хора са се появили на даден митинг, да коментират предизборните клипове, изобщо се стараят да не засягат парливи въпроси.

През последната година и половина българските политици бяха подложени на голямо вътрешно и национално напрежение и твърде силно са затънали в българския политически процес и в своите шансове, перспективи и бъдеще в неговите рамки. Европейската проблематика им беше далечна през последните 18 месеца. Трудно можем да се изненадаме от това, че няма сериозни опити за големи послания и за влизане в по-мащабни и дългосрочни сюжети. От друга страна, може би го има и момента, че се пазят за по-сериозни действия след изборите за ЕП – било за едни евентуални предсрочни парламентарни избори в България, било за една следизборна битка след 25 май. И все пак не бива да забравяме, че понякога в самия край на кампанията избухват някакви бомби, които променят нагласите. Вече сме гледали този филм, така че и това не може да бъде напълно изключено.

Партиите имат основния мотив всеки да си преброи хората, защото както лесно можем да се убедим, ние като че ли нямаме една цялостна кампания, имаме поне двайсетина кампании, в които всяка партия говори на своя електорат и обяснява как тя е най-добрата, а останалите са лошите. Не само няма диалог, но и има стремеж да се върви по различни писти. Това е мотивирано от това всеки да е наясно с какво разполага като свое ядро и привърженици, за да може да върви в друга посока – било към предсрочни парламентарни избори, било към търсене на някаква промяна в парламентарната конфигурация.

Предсрочни избори са възможни само при два стадия на развитие. Единият е свързан с двете политически сили – или голяма и силна победа на ГЕРБ, т.е. поне с 2 мандата над БСП, или с изненадваща победа на БСП. В единия случай, ако ГЕРБ почувства, че отново е във възход, със сигурност ще се възползва, защото нито протестите, нито националният политически живот работи в тяхна полза. Точно поради тази причина, едно силно представяне на ГЕРБ би ги накарало да се възползват от вълната. Сходно стоят нещата и при социалистите, които при силно представяне може би биха решили, че е време да пренаредят политическата конфигурация и да диктуват по нов начин условията на своя партньор ДПС и съответно с много самочувствие ще се отправят към избирателя, но вече на по-различен тип управление. То ще се базира не само на принципа да не се върне ГЕРБ, но и на това, което вече преследва специфични цели.

Ако не се случи нито едно от двете неща - ако БСП или ГЕРБ победят, но с малка преднина една пред друга, то тогава ние ще видим как се възпроизвежда едно електорално статукво, което съществуваше досега 9 месеца, но като социологическо статукво, т.е. липса на значителни промени в нагласите на хората, които предполагат и липса на реални причини да има предсрочни парламентарни избори. Тогава няма да има реален мотив да се задвижат в посока на предсрочни парламентарни избори.

Не съм сигурен доколко хората се вслушват в онова, което политиците говорят. По-скоро интересът на българското общество към кампанията и изразените в нея послания е слаб. Преди няколко месеца, особено в началото на годината, покрай появата на нови партии, покрай разцепленията и по-бомбастичните новини, като че ли имаше нагласа да се гледа на евроизборите като на референдум "за" или "против" правителството на Пламен Орешарски, т.е. като нещо, което може да има последици за българското управление и съответно за политиката и живота на хората. През последните 2-3 месеца тази тема тихомълком отпадна и дори опозицията не е толкова категорична в това, че играе просто като репетиция за бъдещо сваляне на правителството. С други думи се възпроизвежда ниска мотивация у хората, не им се дават причини да смятат, че това, за което ще гласуват сега на 25 май, е важно и съществено за тях. То е важно, естествено, защото вече всички знаем добре, че посоката, по която се развива ЕС, дилемите пред които е изправен и изборите, които ще бъдат направени там, са много важни, не абстрактно, а за самата българска държава и общество. Това, обаче не се усеща и хората все още търсят националната мотивация, а тя точно на този етап, като че ли липсва. Самите политици им я представят, но не правят възможното, за да убедят хората, че е много важно да отидеш пред секциите на 25 май.

Резултатите от изборите безспорно ще имат своите последици. Това безспорно ще покаже кондицията на всяка една партия, а дали ще влязат в ЕП по-малките партии, ще реши съдбата на самите тях. Една част вероятно биха приключили своето съществуване, ако не успеят да вкарат евродепутат. Същевременно залогът и пред големите партии не е малък, защото дори и една минимална победа на ГЕРБ или БСП, ще има силна стойност. В единия случай изборните резултати ще отнемат ореола на Бойко Борисов на вечния победител и ще стимулират допълнително неговата клиентела да се отдалечава от него, а при победа на ГЕРБ, самото правителство все повече и повече ще затъва в обществена изолация, която ще се отразява тепърва негативно.

Залогът е голям и в европейски план, защото ЕНП и ПЕС също са на кантар и дори от това как ще гласуваме ние в България, ще зависи как ще изглежда европейският пъзел през следващите 5 години. Засега интригата е изоставена за след изборите, а не за самите избори. Кампанията в голяма степен ще бъде следизборна, отколкото предизборна. /БГНЕС

Борис Попиванов, политолог