Ако Европа не спаси България, страната ни ще загине. Моралният срив е страхотен, надеждата едва мъждука, летищата са задръстени от нашите бежанци. Много, много повече от сирийските
Европа, люлката на народите и цивилизацията, никога не се е отличавала с особено благоразумие. Също като красивата финикийска принцеса, чието име носи, тя твърде лекомислено се отнася към своята сигурност. Принцесата, лесно подлъгана от Зевс, преобразен в бял бик, се оставя да бъде похитена и ражда впоследствие куп дечурлига, а гръмовержецът, доволен от геройството си, продължава да използва мимикрията и да се превръща в каквото му скимне, за да примамва глупавички хубавици. Може би тази история е дала отражение в съдбата на цялата земя, кръстена впоследствие на наивната принцеса, та поради тази причина и до днес Европа е несигурна, колебаеща се, нерешителна и доста глупава, ако съдим по броя на войните, които е водила сама със себе си.
Тази нерешителност, завоалирана с фалшива деликатност, продължава и до днес. След като за пръв път откак съществува, континентът почти се обедини, той продължава да се лута и да се озърта като бабичка на светофар, забравил как и защо се е обединил.
Нека напомним, че обединението винаги се извършва поради обща опасност. Общ враг. Обща заплаха. Никога по любов. Международната любов съществуваше само в пропагандата на кремълските диктатори; точно тия, срещу които Европа се обедини.
Това обединение, както и разпада на кремълската империя, породиха европейската еуфория. Наивна както винаги, Европа се остави да бъде заблудена, че всичко вече е наред, остава само да работим, печелим и благоденстваме.
Само че доволството приспива бдителността. Атрофира защитните реакции. Умъртвява животоспасителните инстинкти. И в един такъв момент на наивност, благоразположение и слънчев оптимизъм, Европа си осинови България – една страна далеч не толкова малка, колкото обича да се представя, когато реши да обясни защо е бедна и непривлекателна. Бедна – е, ние сме богати, ще се справим някак. Неясна политически – е, ще се оправи, нима нашият европейски пример няма да я вдъхнови?... И така, качи се и нашата страна в европейската кола, гушна се и задряма на цицката – дано пусне отвреме-навреме нещичко.
На такива организми им се вика паразитни. И злото не е толкова в тяхната безполезност – убеден съм, че никой не е очаквал от нас някакъв особен принос. Въпросът е, че са вредни. Защото разнасят болести и отрови, при това бавнодействащи, трудно установими и още по-трудно лечими.
Като лъжите, кражбите, корупцията, лицемерието, рушенето на всичко полезно и градивно. Всичко това, което взето заедно, наричаме комунизлък.
Нека не се подсмихват европейците, сигурни в имунитета си. Вече са ухапани. Вече отровата е пусната. Нека се огледат кого са избрали за председател на собствената си ПЕС. Те самички, без да ги пердашат и да им подменят бюлетините.
Дали си представят още какво може да им се случи – и ще се случи! – ако не си отворят очите? Ако не им запищи алармата?
Европа говори за пари. Нищо друго. Криза, курсове, еврозони. И в шумоленето на банкноти се забравя, че тя е преди всичко политически съюз. Всичко останало е ала-бала. Каквото и да става, континентът все някак ще се изхрани, че и ще преяде. Че и доволно ще подремне. А пък червената мечка, предрешена като бял бик, любовно ще я гледа и ще разпределя наум мръвките от бялото й рубенсово тяло.
А ние? Ние, дето изживяхме живота си в смрадливата тиня от лъжи, омраза, жестокост, гаври и всичко останало, наречено комунизъм? Толкова ли не разбраха тия многоумни европейски политици кой какъв е в тази държава – която е част от общата? Толкова ли им е безразлично? Или вярват в доброволната еволюция на комунистите в някакви нормални същества? Или допускат, че този смачкан народец ще издигне барикади, наместо паметници на диктаторите? Толкова ли е наивна тази Европа – да не използвам друга, по-точна дума?
Толкова ли не разбра, че България се управлява – без никакво прекъсване! – само и единствено от КГБ – вече шейсет и осем години, и никакви изгледи няма палачинката да се обърне? Сляпа ли си, или не ти пука, че в организма ти вече пълзят отровите, че стотици пипала са се впили в тебе и обезвреждат защитните ти сили?
Ако Европа не спаси България, страната ни ще загине. Ако ни остави сами да се борим – и единствени! – с руската зараза, няма да оцелеем. Моралният срив е страхотен, надеждата едва мъждука, летищата са задръстени от нашите бежанци. Много, много повече от сирийските и всякакви други. От другата страна, от изток, други ята самолети всекичасно изсипват на нашата територия десетки нови колонизатори, тъпкани с пари, наглост и власт.
А Европа дреме и пресмята фючърси, курсове и съотношения. Наместо да се освести, да се огледа, да запретне ръкави и набързо да постави на място развилнелите комунисти, като захвърли глупавата реторика и празните пожелания. Те отдавна не вършат работа. Какво чака Европа, Априлско въстание ли? Да се колим ли? Е, и това ще стане, както сме я подкарали; само че след това разочарованието от Европа ще е пълно и всеобхватно – и съвсем заслужено. Защото помощта е ценна, когато е навреме.
И ако пък толкова не й пука за самата България, нека Европа се замисли за себе си. За да не видим някой близък ден плъхоподобната мутра станишева тържествено да вее байрака на Европейския съюз.
Коментар на Коста Радев, svobodata.com