Оглушителният европейски шамар от ляво и от дясно, който дойде за управляващата проруска коалиция в София от Париж и Берлин в общо изявление на посланиците на Франция и Германия, първоначално зашемети онемялата ни власт, но тя постепенно започна да градира контраатаката си.

Но едно си (столетната) баба знае, едно си баба бае…

Пръв беше пратен на медийната амбразура малко известен и слабо подготвен червен депутат, който преди два дни се опита да омаловажи от екрана на Би Ти Ви събитието, макар да изпадна в противоречие, наричайки го същевременно „безпрецедентно”.

Ден по-късно ескалацията в реакцията отбеляза формално отсъстващият от изпълнителната власт бивш външен министър от времето на предишната тройна коалиция Ивайло Калфин. Той употреби думата „цинизъм” по отношение на френско-германския демарш.

С лични забележки, но с нескромен тон на младенец, поучаващ батковци, в защитната пледоария на властта се включи външният министър Вигенин. За целта избра интернет ( модерно и ляво, може би, но не много умно), където разсъждава колко несправедливо са отправени упреците на „двамата посланици” към сегашното управление, докато те трябвало да се отнасят до целия преход ( през който БСП е основна управляваща партия, впрочем).
Днес контраатаката на управляващите вече е възложена на вицепремиера Цветлин Йовчев. Не без присъщата на професията му на контраразузнавач доза загадъчност, той избра Брюксел като място за пренасочване на упреците към своя доскорошен работодател Росен Плевнелиев, от чиято подкрепя за предсрочни избори бил озадачен и поради това се надявал нещо да се промени в позицията на президента (чиито началник на политическия кабинет Йовчев беше и поради това недомлъвките му звучат като скрита заплаха да разкаже нещо повече от кухнята).

Това е първото чисто политическо изявление на Цветлин Йовчев. Изваждането му от сянката на експертността говори за изкарването от равновесие на иначе демонстриращата непукизъм пред някакви си граждански протести управляваща столетница. Тя явно си изпуска нервите като вкарва в боя резервите, пазени обикновено за критични ситуации.

Ако си спомняте, Цветлин Йовчев беше един от министрите в списъка на Орешарски, чието име той не просто се затрудни да прочете, но направо сбърка с „Йончев” при анонсирането на „своите” номинации пред камерите на телевизиите. Днес можем за се уверим още веднъж, че не е Орешарски онзи, който го е избрал на ключовата позиция в правителството. Възложителят е партиен и това е краят на играта на „експертност” за Йовчев.
Общото в контрапропагандата на властта срещу европейското предупреждение за оттегляне на доверието и подкрепата за София от Брюксел е в отчаяния метод на самозащитата, който демонстрират. На преките упреци на Париж и Берлин те отговарят с „нас не ни засяга, защото всички са маскари в България”. Нещо повече, Вигенин вчера и Йовчев днес ( от Брюксел) акцентират върху това, какво НЕ им казват същите посланици или други представители на ЕС.

По слаба позиция от тази може да бъде само мълчанието, което запазва до момента лидерът на ПЕС Сергей Станишев.

В сутрешно телевизионно интервю и Драгомир Стойнев ( министър от квотата на най-близките съратници на Станишев в БСП) обясни разпалено днес, че е разговарял с двамата европейски посланици, но те не му казали нищо подобно на онова, което заявяват в общото си писмо. Сякаш подобни допълнителни събеседвания заличават впечатлението от публичния факт на европейския демарш!

Изобщо, опитвайки се да запушат пробойната на гемията си, спасителните екипи на БСП ( при странното отсъствие на другарите им от същата лодка от ДПС и на фона на още по-необичайното мълчание на обичайно кресливия срещу ЕС Сидеров), действат на принципа на изпомпването на водата от трюма с шепи. Но им се получава през пръсти.

Надеждите на клетите съзаклятници да минат някак незабелязани в Европа с безобразията си обаче са обречени. Забелязват ги. Днес в швейцарския печат, а утре и другаде…

Коментар на Иво Инджев