Лидерът на Партията на европейските социалисти (ПЕС да не се бърка от читателите с популярните бонбонки в пълнителчета с пружинки PEZ и муцунки на популярни герои от анимациите на Уолт Дисни) Сергей Станишев каза по повод скандала в "ДАНСинг старс" :"Грешка!". И позна, човекът, назначението на Дилян Пеевски направо издъни дансинга на мижавата българска държавност, където сме свикнали да се изявяват по-фитнати откъм обществена неприязън изпълнители. Станишев допълни още: "Не е лесно да отървеш институциите от зависимости, частни интереси и корупция", санким допреди 3,5 години тия, същите, "зависими" институции не бяха под негово командване. Ако заменим имената на партиите и политиците с тези на простосмъртни българи, цялата работа ще заприлича на описание на ежедневието в клиника за заклети наркомани, които лъжат доктора, че си пият хапчетата, а всъщност се друсат като за световно.

Председателят на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента Ханес Свобода констатира в София, че предният кабинет имал връзки със "странни личности". Г-н Свобода, какво ново ни казвате от това, което ни е до болка познато? Че у нас всеки кабинет е като набор от персонажите на PEZ: има си своята Банда Бийгъл, зад която стои некой Чичо Скрудж и т.н. Но гостите не бива само да биват попържани. Защото европейската социнвазия в растящия, но нестареещ град под Витоша, допринесе за сафирясването на типажите, заседаващи пред погледа на Цар Освободител.

Интербригадистите от Брюксел не просто дадоха рамо на Станишев. Те дойдоха да ни сведат "окръжното" от евроцентралата, че сал една сбъркана и кризисна България липсва в коктейла от главоболия, който в момента се опитва да преглътне с кисела усмивка ЕС. Да не се заблуждаваме – не сме пъпа на света. Ама и български синдром вече ще дойде прекалено много на докторите от Брюксел. Да погледнем колко са клиничните пътеки, за които трябва да се грижат те.

На кризата в еврозоната – добре, че не сме част и от този проблем – не й се вижда краят. Откакто падишахът Ердоган хвърли башибозука, т.е. жандармерията, срещу "терористите" на площад Таксим, "европейска" Турция прилича на всичко друго, но не и на "първокачествена демокрация", както каза преди време бащата на неоосманизма и външен министър на комшиите Ахмет Давутоглу. Целият Магреб тъне в мъглата на една "арабска пролет", която все повече придобива облика на радикална ислямска зима. Най-многолюдната арабска страна – Египет – се венча за Мюсюлманските братя. Гражданската война в Сирия не дава признаци за скорошен край. В Ирак вместо "Добър ден!" май си казват "Бомбар ден". Иран тихичко си развива ядрената програма и печели време с преговори, които изнервят Израел… "Древна Македония" се задъхва да гради бъдеще с минало несбъднато, Сърбия също се намира в центъра на нищото…

В този калейдоскоп разбунена България не се вписва. Поради което след разговор с архивраговете си – евросоциалистите, Бойко Борисов даде знак, че има опция да се върне в парламента. Облече го с популисткото "Сергей да се извини". Е, все ще се намери някаква формула. Щото трябва да се спасява страната, чието правителство се оказа заложник на един лумен (в зависимост от мерака терминът може да бъде приеман като мярка за светлинен поток, излъчван от точковиден източник или работен обем на кръвоносните съдове), станал известен с атакуващия си стил.

И какво каза соц-демократичният Свобода? "ГЕРБ трябва да се върне към нормалната, конструктивна опозиция". На български това значи:"Тук съм като човек на Брюксел, не на социнтерна, и си съберете акъла, че както сте я подкарали, за да се доберете до еврофондове и директните чужди инвестиции ще трябва да разчитате на лампата на Аладин".

Ако бях комарджия, в българската политическа рулетка щях да заложа на "0". Обяснявам: нулев ефект за народа в резултат на тихо покълване на герберова подкрепа за преходното правителство и маргинализиране на влиянието на "лумена" върху яркостта на прожекторите на сцената на обществено-политическия водевил*. Просто животът на сегашното правителство си е направо хроника на една предизвестена смърт, но поне от неизбежния летален изход може да има и полза. А? /БГНЕС

Пламен Йотински