Правителството на Пламен Орешарски има шансове да оцелее, но то и без това не се ползваше с висок кредит на доверие, а по-скоро имаше кредит на търпимост
Безспорно днешните протести имат някои различия от предходните, но дълбоката мотивация остава сходна.
Няма ги до такава степен социалните и икономическите искания, а регионалните протести са обусловени от други причини. Днес на улицата са излезли представителите на средната класа – образовани хора с по-висок жизнен стандарт от средния за страната. Това са хората, които искат България да се европеизира.
Малко съм скептичен дали тези протести ще успеят. Но със сигурност те ще успеят в някои неща. Протестите ще върнат поне за малко политическата класа в час, тъй като тя има навика да забравя много скоро уроците, които гражданите й дават. Това се доказа през цялото време след февруарските протести. Всички поуки бяха забравени. Българските политици, най-вече управляващите в момента, показаха, че са отсъствали от България. Те трайно отсъстват от България, трайно не са в час. Трайно не могат да разчитат посланията и от протестите, и от изборните резултати. Неспособни са да се учат от чуждите грешки, неспособни са да се учат и от собствените грешки. Общо взето поразяващо ниско качество на правене на политика. Това е голямата трагедия на България.
Правителството на Пламен Орешарски има шансове да оцелее, но то и без това не се ползваше с висок кредит на доверие, а по-скоро имаше кредит на търпимост. Кабинетът имаше своите шансове, но политическите върхушки го съсипаха до голяма степен. И да оцелее това правителство ще бъде с кратък мандат. При условие, че тотално бъде освободено от партиен диктат. При условие, че парламентът възвърне характеристиката си на основен законодателен и контролен орган, който умее да слуша гражданите. Но това е доста илюзорна работа.
Друг е въпросът, че в днешната ситуация предсрочни избори не обещават нищо по-различно. Това ще бъде начин картината в парламента да остане почти същата. В условията на сегашния изборен кодекс, на сегашното състояние на държавността, на специалните служби и на всички институции. Моята рецепта е наистина експертно, програмно правителство, което да работи една година под строгия диктат на гражданите. Парламент, който да промени кодекса, да деполитизира специалните служби, да оздрави колкото е възможно за една година икономиката и най-болните сектори, да съхрани една що-годе работеща администрация и да се върви на избори заедно с евроизборите. Но е хубаво да има време да се появят нови политически субекти, които не носят това тежко бреме, което имат всички партии в момента. /БГНЕС
Коментар на социолога Живко Георгиев.