ДПС и „Атака” са колеги, а не нещо друго, за каквото се представят с цел да мобилизират наивниците около себе си
Когато тази сутрин чух известен депутат от ДПС уважително да изразява надежда от екрана на една телевизия „колегите от Атака” да направят нужното за гласуването на новото правителство ми стана ясно, че вече на всички ще стане ясно: ДПС и „Атака” са колеги, а не нещо друго, за каквото се представят с цел да мобилизират наивниците около себе си.
Колегите на ДПС от „Атака” оправдаха надеждите на ДПС.
Оправда ги лично с гласа си лидерът на „Атака”. Едновременно с това той загуби цената си на решаващ фактор и „вечна опозиция”- зае позиция, от която загуби шанса си да свали новото правителство така, както го качи с гласа си на власт. Фактът, че след това повиши глас от трибуната, за декларира, че не подкрепя кабинета, който направи възможен, е само рутинна демагогия за наивниците, готови да я приемат за истина.
Длъжен да му отговори, за поддържане на огъня на лицемерието, се почувства докаченият му скачен съд на отсрещната позиция, лидерът на ДПС Лютви Местан. Той пък повиши тон, за да го чуят и в Делиормана смаяните от сътрудничеството с „Атака” негови избиратели, като заклейми с думите „срам и позор” „Атака” по темата за майчиния език и правото да бъде използван в българските училища.
Крайно нетипично, Волен Сидеров премълча, което не означава, че се е засрамил или е приел позора- просто не беше момента да изиграе точно този етюд от пиесата, запазен за друга сцена и друго време.
Така от мутрьошката на Борисов изскочи неваляшката, наречена „Кабинет Орешарски”, подкрепяна от трайна коалиция- тя ще си трае удобно по въпроса за действителните механизми на кукловодството, за да изтрае колкото се може по-дълго.
Неваляшката може да се клати във всякакви посоки, но трудно ще бъде свалена. Защото така са програмирани тези програмни играчки, чиято тежест е в дъното и балансира клатенето така, че куклата винаги да се изправя. Освен ако не бъде счупена или притисната по някакъв начин от някое разглезено дете.
Детето на БКП\БСП Сергей Станишев, управлявал 4 години България с нулев управленски опит в която и да е област, дръпна реч с такива лични хвалебствия в прослава на неваляшката, каквато, твърдя, не са звучали по нашите земи от времето на българския Сталин, местния комунистически диктатор Вълко Червенков.
В годините след сталинизма, за да бъде ограден от критиките самия комунизъм, на прекомерното хвалене на вожда му се казваше „култ към личността”. Сега в същата форма, но с обратната цел, на преден план е изтикана една личност, за да останат безлични, т.е. невидими за хората истинските цели, задачи и мотиви за управлението на неваляшката.
И щом всички толкова искат персонализация на истината в нейния най-откровен вид и да знаят коя е всъщност облата неваляшка, която беше на власт с НДСВ, с тройната коалиция и особено като медийно гуру на ГЕРБ, но за първи път напуска задкулисието, това е личността на депутата от ДПС Делян Пеевски. Бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов дори повиши „цената му” на важен фактор в държавата, намеквайки ясно за негова близост с главния прокурор Сотир Цацаров.
Не твърдя, че Цветанов взима повод от моята статия, в която обясних точно по този начин бликналата в парламента енергия на Пеевски. Но бившият министър, който посочи Пеевски сред кадровиците на новия кабинет, също направи връзка с решението на служебния кабинет на Марин Райков да посегне на привилегията на Корпоративна търговска банка (КТБ) да държи на депозит парите на най-големите държавни фирми- пари, чието политическо лице е създадения с тези средства медиен магнат Пеевски.
Твърдя обаче, че Цветанов не смее да направи следващата крачка и да посочи руската намеса. Това обяснява кой е истинският началник в този театър – кой сменя днес управленските екипи в София, след като мутрьошката ГЕРБ се амортизира в изпълнение на задачата да доунищожи политически остатъците от разбитите още в началото на този 12 годишен план остатъци от българската непокорност пред руските интереси.
КТБ ( да не се бърка с КГБ- само така си звучи), да припомня, беше превантивно спасена от криза в ликвидността при подобно изтегляне на средства не от друг, а от Руската външнотърговска банка. Тя наля свежи пари в КТБ през април- само месец, след като на власт в България неочаквано за Кремъл дойде служебен министър-председател без ангажимент към Москва.
Седнал не просто на първия ред, но и на метри от подстъпите към трибуната, несваляемият през последните 12 години от какъвто и да било пост или позиция напорист Пеевски буквално се разпореждаше в парламента с ярост от микрофона, без дори да чака разрешение за достъп до него.
Както вече писах, българските медии имат шанса да изкупят донякъде вината си за това, че с действията и бездействието си допринесоха през годините за това днес да се намираме в срамната ситуация на точно такъв състав на народно представителство. За целта просто трябва по-често да показват Делян Пеевски- особено в акция, когато крещи ( каквото и да било). Това е начин да изтрезнеят всички, които си мислят, че са гласували за нормално управление.
Ако всичко дотук ви се струва нестандартно като прочит на нестандартната ситуация с неваляшката, ето ви тогава за финал един стандартен израз като обяснение за този феномен: (за каквото и да говорим днес) става дума за пари. Това- най общо казано. А по конкретно го каза (най-после) в кулоарите на новото Народно събрание новият депутат Бойко Борисов, който също не смее да засегне темата за руските пари и се прави на толкова нов, че сякаш пада от небето с откритието си за КТБ:
“Бих искал да поздравя Цветан Василев (собственик на КТБ – бел. ред.) – той направи добър проект с това правителство. А и новият проект, който готви за зимата с вашия шеф, също е добре подплатен.
Това коментира бившият премиер Бойко Борисов в кулоарите на парламента, след като от ГЕРБ напуснаха залата след първоначалното регистриране на кворума. Той се обърна към репортерите, без да уточнява за кого говори. ( в „Дневник).
Иво Инджев