В България да си от ГЕРБ е напълно достатъчно. Може да си некомпетентен, неопитен, незабележим, но това не означава, че не ставаш за началник, за министър или за народен представител. Да си малко прост или доста напорист те прави симпатичен и приближен на властта.

Може да говориш български с диалект, но да назнайваш немски и това да те превърне в „интелектуален титан“ в очите на Премиера.

И ако банката кадри на ГЕРБ произвежда „сок от мозък“ за местна употреба, то очевидно не може да мине през ситото на европейския HR.

Румяна Желева вероятно е била добра в работата си в Бургас, сред колегите си учили трудния език на Гьоте. Както и Бойко Борисов вероятно е бил обещаващ спортист и добър пожарникар.

Но тук ще си позволя да цитирам по памет думи на проф. Боян Биолчев от негово интервю, в което той казва, че когато човек е посредствен, той не вреди на обкръжението си, те го приемат естествено. Но когато същият човек бива поставен на неестествено висок за него пост, той се превръща в мегафон на собствената си посредственост.

В този смисъл и провалът на Румяна Желева на Конгреса на ЕНП е потвърждение на мъдрите думи на професора.

През 2009г. ГЕРБ дойде на власт с обещанието за „генерална промяна“, а всъщност се извърши една генерална подмяна и вместо справедливост и държава на правилата, ГЕРБ наложи еднолична власт от северноафрикански тип.

Кадровата политика на Борисов е субективна и комплексирана, а протежетата му са изпълнени с равни дози страх и угодничество.

Но за нас е важно да знаем, че европейския политически елит не повтаря грешките си.

Когато разберат, че са излъгани те не използват закани, не сочат с пръст, не си и помислят да „напляскат“ опонента. Те се дистанцират и правят нов избор.

След по-малко от девет месеца имаме възможност да покажем, че сме достатъчно интелигентни, за да се поучим от грешките си и да не ги повтаряме.

В ЕНП вече го направиха, а ние готови ли сме?