Факти, Анализи, Коментари
   8 Февруари 2023
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Яйцата на България
9 Март 2012
Щастието, че са оставили в полога поредното съвършено яйце ги главозамайва до истерия. Няма лошо.

В малкото слънчеви мартенски дни наред с гласовитите врабчета започна да се чува гордото кудкудякане на свободните кокошки.

Не зная какво са правили в мразовитата зима, но пролетната им радост оглася вече селските дворчета. Щастието, че са оставили в полога поредното съвършено яйце ги главозамайва до истерия.

Няма лошо.

Лошото започва в магазина, когато посягаш към опакования кокоши продукт. Двойна цена – така изведнъж? Така предпразнично? Така навсякъде? Двойна цена в търговската мрежа в точно избраното време. Това е. Не питайте възмутено: ей, какво става. Трайте си. Вече знаете дежурния отговор – пазарна икономика. А тя започва от производителя и свършва с търговеца. А те пък са вързани с общ интерес. Да са живи и здрави!

В пазарната икономика обаче някъде сме и ние – потребителите. Толкова сме важни, че всеки спекулант може да ни постави на колене. Въпреки твърденията, че силата на пазара е в саморегулацията. Е, да… производителите и търговците регулират печалбите си, а потърпевшите регулират загубите си. Несправедливостта е очебийна. Безсилието да се справим с нея ясно пролича тези дни.

Можете ли да живеете без яйца? Не питам бедните хора, които се лишават от много неща. Питам останалите, които прекрасно знаят, че ги лъжат безсрамно и безмилостно. Да, чувам ги сърдито да мърморят, да негодуват, но пак се бъркат в джоба за неоснователно поскъпналия продукт. А щом има кой да плаща, цените ще подскачат както си искат. На примирението разчитат птицевъдите. А оправданията с новите европейски изисквания за отглеждане на птиците са само прах в очите. За модерни ферми не се говори от вчера. За държавни помощи – също.

И тук е мястото да попитам кой бди за неутрализирането на спекулата. Не е ли това работа на държавата? То се видя – демонстративно загрижен земеделският министър хукна да обяснява в телевизионните студиа необяснимата за него ситуация. Вълнението така го притискаше, че взе да се люшка между заплахите и обещанията. Много му се иска да играе ролята на спасител, който решително раздава справедливост. Ще внасяме евтини яйца и ще видят тогава производителите дебелия край на тоягата. Но всъщност нека първо си поговорим с фермерите и търговците – може пък с добро да се разберем. Колко му е да захраниш надеждата на отчаяния народ. Само че след срещите на Мирослав Найденов бъркотията стана още по-голяма. Цената на кокошите яйца ще падне… ама не, просто няма да расте повече. Търговските вериги нагло оскъпяват продукта… ама не, невинни са. Кой какво разбра – не зная. Очевидно е, че един министър става за смях. Несполучливият опит да имитира премиера очерта една карикатура, която по-скоро може да ни просълзи. И това не е най-страшното. Принудени сме да ставаме свидетели на безсилие, което обижда. Защо в другите европейски страни яйцата са по-евтини, когато фермерите там работят при същите условия? Земеделският министър пита нас, защото той не знае отговора. Добре, да му помогнем. Сигурно правилата в тези държави са строго регламентирани и всяко нарушение излиза на показ. А после следва санкция. И тя респектира със строгостта си. Още повече, когато държавата субсидира производителите. Сигурно контролът там е по цялата верига птицеферма - търговска мрежа. И той е суров и безжалостен. И сигурно чиновниците не си затварят очите, за да приберат поредния рушвет.

Така че съжалението, което предизвиква земеделският министър е на наш гръб. Знаем си, че управлението е объркано и слабо. И никакви правила не може да наложи. И никакъв контрол не му е подвластен. Така си живеем – в очакване на още по-сурови изненади.

Сега надеждата ни е Полша да ни спаси. Колкото се може по-бързо. Там кокошките също са преживели ледена зима, но си кудкудякат на воля. Снасят обикновени яйца, които пътуват по света и носят печалба. Как става това? В отговор българските фермери мълчат.

А в дворовете на селските къщи настъпва суматоха. По вратите чукат градски клиенти, свикнали да купуват кора яйца за 6 лева. Смутени жени вдигат рамене – няма за продан. Не смеят да лъжат, че кокошките не снасят. Бързат да се скрият в дома си. Не знаят, горките, каква цена да поискат. Иска им се да спечелят повече, но колко... И чакат.

Накрая мога да кажа, че не е задължително да ядем яйцата на нашите производители, както ни призовава министър Найденов. Няма да изберем българското, което ни зашеметява с цените си. Поне за известно време. До Великден например. Какво пречи да проверим силата на един бойкот? И на празника да сложим на масата кошничка с шарени дървени яйца… Друго не ни остава. В тази държава.

Силва Рахнева за БГНЕС


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.