Водещият на ТВ 7 Николай Бареков е бил в списъка за отвличане от бандата, кръстена от разследващите „Наглите” и по тази причина е напуснал Би Ти Ви, съобщи самият той от своето студио днес. Което повдига въпроса каква е връзката между работата му в Би Ти Ви и намерението за неговото отвличане, и било ли е напускането му условие за неговата сигурност или просто е имал толкова много пари, че е бил интересен за бандитите като останалите бизнесмени от списъка на похитителите?

Престава ли автоматично да бъде застрашен от отвличане Никола Бареков в момента, когато вече не работи в Би Ти Ви? И аз съм бил в Би Ти Ви цели 6 години, но щяха да ми вземат опинците, ако ме бяха шантажирали по подобен начин. Вярно, шантажираха ме нагло, но с уволнение заради волнодумство и поради това напуснах, преценявайки, че не мога да работя със слуги на президента, които демонстративно застават на негова страна в ситуация, при която всяка нормална медия би защитила своя журналист или поне би му дала минутка да обоснове правото си да задава неудобни въпроси. Бареков, трябва да припомня, участваше сърцато в тази пропрезидентска наказателна операция, която не възприемам като лична загуба за себе си, а като разправа, извършена за назидание на останалите български журналисти точно както в руската казарма са пребивали пред строя провинил се войник- за сплашване на останалите. Тъкмо Бареков, единствен от Би Ти Ви, размаха тогава наказателната сопа по нареждане на началниците си.

Питам ( макар и задочно), защото случаят си плаче за интервю и разследване. Ако да си на екрана на определена телевизия е причина да те отвлекат, трябва да има обяснение. Мога да измисля хипотеза, но не си заслужава усилието да се гадае при нивото на достоверност, произтичащо от твърдението на Бареков, базирано на „един агент от ДАНС” ми каза- не че оспорвам верността му, но по липсата на логика няма да я изобретявам насила.

Търся също логиката в твърдението на отвлечения, малтретирания, освободения срещу подкуп и многократно интервюирания през последните близо 4 години Ангел Бончев, който също намеси Би Ти Ви в своя разказ за събитията от времето на преживения от него ужас. По неговите думи, похитителите искали той да направи определени изявления именно по тази телевизия, къдет се рекламирала и фондацията, на която му заповядали на преведе парите от откупа за жена му Камелия Бончева, похитена съответно при плащането на откупа за освобождаване на съпруга й.

Да ви става ясно нещо по отношение на телевизионната нишка в този сюжет, освен че се води екранна конкурентна битка между две телевизии?

Ако питате мен, скромното ми мнение е,че най-недосегаемата сфера от българката публичност за правосъдието през всичките изминали години на т.н. преход са тъкмо медиите, чрез които невидимите кукловоди водят битките си и по тази причина ги пазят от „посегателствата” на разследващи, прокурори и съд. Един единствен случай за подкуп в българската журналистика изплува от мъглата, макар да се знае от всички за масовата подкупност в гилдията и заснетата със скрита камера Васа Ганчева по-скоро предизвика съчувствието на публиката, попадайки в ролята на единствената жертва на подобно изобличаван на екран, а малко по-късно и в гроба след скоротечно заболяване. Получи се отново потвърждение на „мъдростта”, че за кражбата на кокошка няма прошка, а за милиони няма закони.

Храбро е, разбира се вече днес, да се громи президента, когото Бареков така услужливо обгрижи при онази история с моето прогонване от Би Ти Ви. Но не е новина, появила се днес „за първи път” в студиото на ТВ 7, че президентът Първанов и олигархът Гриша Ганчев са ползвали една и съща охрана. Преливането на охранители между олигарсите , приближени на Първанов, беше разкрито от офицера от НСО Николай Марков през 2007 година, поради той (също за волнодумство) беше демонстративно смачкан пред строя.

Днес обаче има нов президент и само с едно мръдване на химикалката би могъл да постигне чудеса или поне да произведе истински новини по темата за това какви са ги вършили в миналото подчинените му пряко днес служби. Ако продължа с нескромните припомняния, ще дам отново най-добре познатия ми пример: като директор на БТА с един подпис закрих с влизането ми в началническия кабинет цялата кореспондентска мрежа на агенцията в чужбина- цели 26 бюра по света, спечелвайки си смъртни врагове на лична основа и разбира- сред ДС и военния му аналог, чиито кадрови служители бяха явно повечето кореспонденти на БТА. Чувам, че в Грузия постъпили така с милицията: разпусналия я през 2004 г. , уволнявайки всичките 40 000 милиционери, като на тяхно място назначили нови, обучени в новото време хора. Значи може! Може, но за тази цел се иска воля, а не шикалкавене, пируети и замитане на следи, което наблюдаваме днес отново.

Блог на Иво Инджев