Още от 2005 г. се занимавам с нищенето на пътя, по който се раздават безотчетни пари, а през 2006 г. като депутат поставих въпроса публично. Такива са 2/3 върху заплатата на всеки народен представител. Пари, които често казвах и продължавам да твърдя, се раздават в плик между фикусите на парламентарните стаи.

През 2006 г. умишлено приложих становището на Националната агенция по приходите, което ясно казваше, че това действие на народните избраници е незаконно. В Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси, създадена след влизането ни в Европейския съюз, в която участвахме представители на всички партии, а председател бе колегата Петър Кънев, с пълен консенсус приехме предложения за промени в правилника за работа на парламента свързани с допълнителните възнаграждения.

Тогава обаче всички парламентарни групи бойкотираха и отхвърлиха поправките. Тройната коалиция не си помръдна пръста. Така Народното събрание се оказа сред генераторите на сивия сектор в икономиката. И до днес депутатите продължават да ползват безотчетни пари.

Искам ясно да подчертая, че така наречените 2/3 се дават съгласно правилника на Народното събрание, като именно в Приложение към Правилника има финансови правила по бюджета на Народното събрание. Ще се спра на тези текстове, които определят парите на народните представители и това с какви облаги разполагат.

Месечното възнаграждение се определя, съгласно чл. 5, като три средномесечни заплати на наетите по трудово възнаграждение в публичния сектор и съответните добавки по чл.6 за зает пост в Народното събрание, т.е. участие в подкомисии по чл.6 ал.4, които варират от 55% за председателя на Събранието до 35% за председатели на парламентарни групи и председатели на комисии, за зам.-председателите по 25%,  за секретари 10%, а за членовете на комисии, т.е. всички народни представители, по 15%.

Съвсем нормално се вземат пари допълнително за титли и трудов стаж, съгласно чл.7 ал.1. Интересна е алинея 2 на чл.7, „(2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи”. Има ли нещо, което прави народния представител, което не е приоритет на страната? Може би има, но с това едва ли някой се хвали.

Депутатите могат да получават и подаръци в размер до 1/5 от възнаграждението си, тоест до около 500 лева, съгласно чл.10, именно затова не трябва да Ви правят впечатление развлекателните истории за разнос на костюми, маркови химикалки, мобилни апарати и други дребни рушвети. Само за сравнение ще кажа, че в Германия, според законодателството, подарък не може да надвишава стойността от 35 евро, която е необлагаема и за двете страни, а народните представители декларират дори вечерите, които са платени от друг, при стойност над 50 евро.

Един от най-интересните текстове е този на чл.11, който атакувах и в предното Народно събрание и е изписан на гърба на депутатската карта, а именно Чл. 11. „(1) Народният представител има право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна мрежа.”

Нека да поразсъждаваме върху възможността какво означава народният представител  да се качи на… - линейка, пожарен автомобил или полицейска кола, защото аз за друг държавен автомобилен транспорт не се сещам. Интересно е за какъв воден транспорт става дума и кой ли ползва БДЖ? Може би метро?  Направо да ги оплачеш, че не могат да си го позволят? А това със спалното купе, направо ме връща в картина от стар руски филм. Не си мислете, че за частния транспорт не им се полагат разходи, просто те се отчитат съгласно чл.11 ал.2 и 3.

Така стигаме до скандалния чл.12: „Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на независимите народни представители, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на независимите народни представители. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.”

Точно тези пари са безотчетни. Видно е, че законодателят разбира нуждата от експертиза за народните представители и сътрудници, които се полагат във всички парламенти по света. За да са ефективни депутатите и да могат да имат постоянната връзка с избирателите си е необходимо наистина да имат щатни асистенти. Как обаче те да бъдат наети? Парламентарните групи нямат банкови сметки, нямат ЕИК, как да ги осигуряват? А средствата по това перо са разход за парламента и то безотчетен. Как може публични средства да са безотчетни? А тези, които работят за народните представители да нямат трудов стаж и да са наети на черно?

Нека направим няколко уточнения. „Черната каса” всъщност се разпределя между парламентарните групи и народните представители. Всяка парламентарна група приема правилник за дейността си, в която определя какъв процент от „черните пари” остават за парламентарната група – от 20% до 50%, а останалите се дават в плик на всеки депутат чрез секретарките на самите групи. Именно затова управляващите в този мандат твърдят, че парите се получават от парламентарните групи, а само независимите ги взимат директно. Знаете ли как се получават? В найлонова торба с парламентарен „Мерцедес” от бившата сграда на Народното събрание някой носи 100 000 лева в брой.

Къде са банковите сметки на парламентарните групи? И тук трябва да отбележим, че съгласно Закона за политическите партии няма как политическата партия или коалиция да има достъп до средства предоставени за експертиза на Народното събрание, защото партиите получават отделно т.нар. субсидия, а тя е планирана в държавния бюджет. След като се разделят парите на „халваджийски тефтер” парламентарната група ползва заделения процент на собствената си черна каса за цветя, почерпки, подаръци за рождени дни(съгласно признанията на депутатите), но няма механизъм, по който може да плаща граждански договор и най-вече социално да осигурява сътрудници. Абсурдно е да твориш закони и да очакваш другите да ги спазват, а ти самият да ги нарушаваш и да смяташ, че си изключение. Това е много срамно явление. Не знам защо властта в България се самоунижава с подобни действия, а после очаква хората да я уважават.

Днес мнозинството се оправдава, че дават парите за дарения на болни деца. Добре е г-жа Фидосова да знае, че гласува държавния бюджет, в който ясно се определят политиките от управляващите както за здравеопазване, така и за лечение в чужбина. Какво е това унижение с чужда пита да се прави помен? Ами като искат да помагат на болни деца, защо не го правят с парите от депутатските си заплати? А какъв е принципът, по който раздават държавни пари, определени за съветници и експерти?

Представяте ли си през 2005 г. идвайки от сектора на предприемачите с голямото си желание да работя професионален политик какво беше недоумението ми, че младите хора, които исках да ангажирам за сътрудници както в парламентарната си работа в София, така и за приемната си в избирателния ми район се оказа, че не мога да осигурявам, на база на което да им се води трудов стаж за четири години, а те да бъдат наети на черно. Реших, че няма да го допусна и след многократни мои срещи в НОИ и НАП, вземане на становища се оказа, че отново се озовах в отбора на работодателите и единствената възможност, която имах тогава, е да се регистрирам като физическо лице по БУЛСТАТ. Не дочаках общото решение, което се оказа невъзможно в последствие и осигурих законно екипа си.

На какво станахме обаче свидетели днес? Изпълнителната комисия на ГЕРБ и вицепремиерът Дянков решиха да обложат тези средства. Това, че Дянков не разбира от данъчни закони е ясно, но все си мислех, че в групата на управляващите има някой друг запознат. Като обложи средствата, които се дават за експерти, то вицепремиерът благославя, че тези пари са допълнителен доход за народните представители.

 Виждате ли колко е силна битката на статуквото за безотчетността? Ако на един сътрудник трябва да се плати, от начислените възнаграждения се правят удръжки съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените, разбира се, народните представители от своя страна ще трябва и като работодатели да направят вноските в бюджета. Това е отново доказателство, че те ще наемат на черно сътрудници или трябва да го правят през услуги извършвани от кантори или фирми и да им се издават фактури.

 Ако някой се е заблудил от управляващите по изказванията на депутатите, че тези пари са за представителни разходи и върху тях се дължи данък от 10%, то трябва да се смени текстът във финансовите правила на правилника и да е ясно, че се ползват за консумация на храна и напитки, букети, подаръци, коктейли, развлекателни мероприятия, тържества, екскурзии и други. Защото именно на база на финансовите правила, съгл.чл.13. „бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание”.

Единственото почтено решение е тези пари, които са важни за доброто законотворчество да бъдат отчитани и такъв ангажимент трябва да има институцията, наречена Народно събрание. Европейската практика, именно тази в Европейския парламент, е най-добрият пример за бюджет на всеки народен представител. Там всичко се отчита през счетоводството на парламента. И за да е ясно на колегите, какво означава това - никой няма да им отнеме правото с тези пари да сключват договори със своите сътрудници, да плащат наем на зали или експертни оценки.

Регламентирани трудови договори се сключват от Народното събрание, а народният представител посочва лицата, които ще подкрепят дейността му. Всички сътрудници и експерти придобиват публичност, имат електронна поща и работят лично за народния представител. Той единствен може да ги избира, да ги назначава и освобождава, а Народното събрание е регистратор на договорите и ги осчетоводява.

Няма да се уморя да го повтарям, че е крайно време всички лоши практики да се прекратят и на страницата на Народното събрание за контрол от гражданите да се отчита всеки лев изхарчен от народните представители, както за дейността им, така за сътрудници и представителни разходи. Само прозрачността ще докаже на хората, че тези, които сме овластили дори да решават какви пари да вадят от джоба ни, гласувайки данъчните закони в страната, заслужават доверие. А доверието в институциите е доверието в обществения ни договор и мотивация на данъкоплатците да спазват ангажиментите си към него, разчитайки, че институциите ще спазят своите, за да има справедливост, социална солидарност, законност и да се съхрани достойнството на всеки един от нас.

Приложение към правилника

Финансови правила по бюджета на Народното събрание
…….
Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание - с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 10 от правилника - с 35 на сто, заместник-председателите на комисии - с 25 на сто, членовете на постоянна комисия - с 15 на сто, и парламентарните секретари - с 10 на сто.

(2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.

(3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава само по-високото възнаграждение измежду тях.

(4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.

Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, и за "доктор на науките" - 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител.

(2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи.

(3) От начислените възнаграждения се правят удръжки съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените.

Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка "Живот".

Чл. 9. Всички допълнителни разходи на народен представител за придружител и помощник поради инвалидност се поемат от бюджета на Народното събрание.

Чл. 10. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една пета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание.

Чл. 11. (1) Народният представител има право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна мрежа.

(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.

(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а на останалите - до 12 самолетни билета годишно - отиване и връщане, във връзка с дейността им като народни представители.

(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.

(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в избирателните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.

(6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на лична Уеб страница в Интернет до 15 мегабайта, поддържана на сървъра на Народното събрание.

(7) Народното събрание осигурява на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в София с необходимите технически и комуникационни средства, като финансирането на разходите се поема от съответния член на Европейския парламент.

Чл. 12. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на независимите народни представители, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на независимите народни представители. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.

Чл. 13. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.