Мястото – Сточна гара, Пловдив – едно от най натоварените кръстовища в града. Свикнали сме с тълпите от просяци и миячи на стъкла. Приели сме ги, като част от пейзажа.

Досадното им мрънкане заглушаваме с вдигане на стъклата на колите си. Правим се, че не съществуват и ние и отговорните институции. Докога!

Часът е 10.30. Термометърът показва 30 градуса, а ромка до колата ми носи бебе. По размера на бохчата, не повече от 2 – 3 месечно. Тя самата няма и 15. Е,  къде е Държавна агенция за закрила на детето и така ли, по улици и кръстовища интегрираме децата в обществото ...

... или просто ги вграждаме в уличната среда, като неизбежна даденост?