Факти, Анализи, Коментари
   30 Януари 2023
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Студени досиета
26 Февруари 2010
Спомняте ли си – имаше един глашатай, когото периодично пускаха да притичва из медиите. Той предвещаваше убийства

Откъде  му хрумна на Бойко Борисов изведнъж да разравя историята за Ахмед  Емин? Какво предизвика ненадейната  му полицейска съвест и внезапна експертиза, за да прецени, че на случая се е гледало  през пръсти? Как не му хрумна преди седмица? Или преди две? Липсват отговори.

Странно е, когато  един министър-председател  периодично се сеща, че е бил полицай. И изведнъж видиш ли излезе на бял свят, че починалият Ахмед Емин и бил притискан по явен или не явен начин от службите да следи Ахмед Доган и още по-лошото да го ликвидира.

Спомняте  ли си – имаше един глашатай, който  периодично пускаха да притичва из медиите, наричаше се Стефан Гамизов. Той  предвещаваше политически убийства, а както вече всички знаем, дори от собствените му думи, в онзи период е имал чести срещи с Алексей Петров. Т.е. обосновано можем да предположим, че прогнозите му не са били безпочвени.

И тук  идва вечният въпрос кому беше изгодно  всичко това? Публична тайна е, че човекът в ДПС, който поддържаше добри отношения и с Алексей Петров, и със самия Бойко Борисов беше Касим Дал. Всички го смятаха за втория човек в партията, човек с огромно влияние над структурите и с топли връзки с не една специална служба.

Очевидно  планът за премахването на Ахмед Доган  е имал много измерения. И със сигурност е щял да остави доволни много хора. Независимо как се оценява отвън почитта към Доган, в рамките на движението, е огромна и очевидно е нямало легитимни начини за промяна на лидерството.

Станалите месеци по-късно структурни промени  в ДПС, в които голяма част от ръководството беше подменено ясно показват, че и Доган има информация за подобни тънки сметки. Но той е достатъчно опитен политик, за да позволи на опонентите си да злорадстват на тема разнобой в „сплотеното” семейство на ДПС. Последователите на ДПС винаги са знаели, че тяхната партия не е като при другите и не се цепят на „сини мравки”, „жълти люспи” и други форми на разпад на политически сили. Случаи като Осман Октай, Гюнер Тахир останаха изолирани електрони в политическото пространство, които не можаха да повлекат след себе си достатъчно хора.

Самоубийството  на Ахмед Емин все пак нанесе тежка щета на ДПС и на движението бяха нужни месеци, за да се съвземе от шока и съмнението, че вътре в сърцето на най-вътрешния обръч има нещо мътно и кърваво, което не е за широката публика.

И тук  се връщаме на първоначалния въпрос – защо изведнъж Борисов реши да извади тази тема? Да не би да смята, че ще посее втора реколта съмнение в двора на ДПС? Кой го съветва да влезе в конфликт едновременно с Алексей Петров, който само формално е в ареста, но мощта, контактите и влиянието му са на свобода? И със сигурност помни много за Борисов.

Помни за онова време не от последните 10 г., когато медиите публикуваха настоящия премиер, като новина, а помни от предишните 10 г. … Кой съветва Борисов в същия този момент да влезе в конфликт и с Ахмед Доган? Нима тази тактика е разумна? Единственият, който охотно хвърля съчки в огъня на подобно развитие е Иван Костов.

 Но на фона на противоречивото поведение на „Синята коалиция”, в която ДСБ участва със свои хора във властта, а СДС се упражнява в опозиционна говорене; на фона на екстремното поведение на РЗС и сервилното, но непрестижно приятелство на „Атака” кой в ГЕРБ има изгода от подобна тактика? И не стои ли той твърде близо в най-вътрешния кръг на ГЕРБ? Каква ли ще е съдбата на втората „мъжка” секретарка в българския политически живот?

Андрей Буров, Четете още на zonabg.info


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.