Познавам Жоро от малко дете. Рано откриха, че има психиатрично заболяване. До едно време майка му го лекуваше. Жоро периодично изчезваше за доста време, после пак се появяваше в квартала. При една такава поява обаче установи, че майка му я няма, а апартаментът е продаден. Нещо в повече и дойде и на нея. Жоро остана в квартала. Обикаля от сутрин до вечер, спи по пейките, в студа влиза във входовете. Със всеки изминал ден става все по- мръсен и безумен. Гладен също. Освен хората, на които са им останали капки човещина, никой друг не се грижи за него. А и те, освен някоя баничка или стотинки, нямат какво друго да му дадат. В някои страни, които наричаме „ бели” / предполага се обратното на това, което смятаме за себе си/, има социални работници, чието професионално задължение е да следят как живее Жоро, дали си пие предписаните лекарства, как изобщо я кара. У нас Жоро първо няма как да си купи предписаните лекарства, щото няма пари. Дали ги пие или не, става излишен въпрос. Как я кара ли? Казах как я кара. Ако не се стопли скоро, може и съвсем да не я кара.

В близкото магазинче пък продавачът развълнуван споделя разговор със своя постоянна клиентка от сутринта. Още го върти в ума си. Жената му разказала как само за една седмица животът и се променил из основи. Допреди десетина дни, казала тя, мъжът и работел на добро място, носел над 1000 лева на месец в къщи, тя също работела, замисляли ремонт през лятото. Преди десетина дни обаче открили, че мъжът и е болен от диабет, ударил го в краката, наложило се да спре работа, да купува скъпи лекарства. На другия ден след поставянето на диагнозата му нея я съкратили. И както замисляли ремонт, сега изобщо се стараели да не мислят, защото направят ли го, започват и двамата да плачат. Премълчах, като ми го разказа това. Знам поне още десетина подобни истории от наши дни. Хора, зачертани от работа, оттам от доходи, оттам- в неизвестност. Какво става нататък, никой не казва. Толкова много хора в момента  изпадат от системата, животът им се променя за една седмица,  срива се, губи се от статистики и програми. Само че те са живи. Там е работата. 

 Това е човешката цена на новини от типа на : здравна реформа, икономическа реформа, бюджет, безработица, позитивен лекарствен списък...

Тези дни едни известни бандити пребиха няколко души, които просто си вършеха работата. Полицията дойде, погледа и си отиде. После един министър се оплака, че съдът не си върши работата. Премиерът му се скара и той се изпълни с респект към институциите, както бе наредено и на останалите. Някои колеги направиха голям въпрос от това какво щели да говорят министрите.

В крайна сметка има ли значение какво говорят министрите...

Жоро продължава да обикаля.