Миналата седмица се проведе дискусия “накъде след кризата”, организирана от Президента на Републиката и на нея Премиерът Борисов скастри, както обичайно присъстващите, определяйки за най-нахални и най-арогантни тези, които го критикуват, препращайки ги в Полски Тръмбеш и Карнобат, и разбира се силно и смело заяви, че няма антикризисна програма, нито Обама, нито Меркел, ако имало такава щял да я препише”.

Реших, че дори и да ме определи сред най-арогантните и най-нахалните, съм от тези, които могат да си позволят да му репликират. Правя го от първия ден в който се познаваме, през всичките години, въпреки сложните ни отношения е останало уважението за взаимните ни качества и това, че не трябва да забравяме, че на царя главата му я изядоха царедворците, а и независимо от интригите, характерни във всяка лидерска партия заради борбата за сърцето на лидера, той знае, че накрая пак съм била права да му се противопоставям и то е било единствено и само за доброто на България.

Но стига толкова с увода, а да си дойдем на думата, за да може Премиера да поръча преписване на антикризисните програми, които в днешно време лесно може да намери на следните адреси: www.bundesregierung.de или на сайта на партията на Меркел www.cdu.de разбира се може да хареса тази на Правителството на Президента на Франция Никола Саркози http://www.gouvernement.fr или на сайта на партията http://www.lemouvementpopulaire.fr или на сайта на Белия Дом за да препишат плана на Обама www.whitehouse.gov ако реши, между другото е много интересна и програмата на Премиера на Русия Путин, която може да се намери на три сайта, http://putin.ru на министерството му на икономиката http://www.economy.gov.ru или на сайта на партията му www.edinros.ru Ще препоръчам също да се вземат и решенията на Жозе Мануел Барозу срещу кризата, които могат да се намерят на сайта на www.ec.europa.eu Мога да продължа, но може би е най-добре да ги обобщя, защото антикризисните програми си приличат. Най-общо те включват следните мерки:

- По-бързи плащания на фирми, които работят по правителствени поръчки;
- По-бързо възстановяване на ДДС и акцизи;
- Програми за създаване на работни места;
- Помощ за банките
- Съкращаване на административните разходи;
- Инвестиции в енергоспестяващи проекти;
- Повече кредити за малки и средни предприятия.

Ще добавя и още една много важна мярка за България, а именно -добро усвояване на европейски фондове.

Целите на тези мерки са поддържане оживление в икономиката и създаване на „дълги пари”, увеличение на потреблението, социална стабилност и защита на населението,. Нищо подобно обаче не се случи през последните месеци. Точно обратното, политиката на правителството е да стегнира пазара, да не плаща по обществени порьчки, да не възстановява ДДС, тоест да блокира държавата и да увеличи още повече не само междуфирмената задлъжнялост, но и задлъжнялостта към държавата, а крайните последици са освободените хора от работните им места и фалитите. Вече течат слухове по различни пътеки за начини да се „оправиш”, ако държавата ти дължи пари, чрез плащания по тенискортове или „кеширане” на някои близки партиини другари, а разбира се може и да е на „котешки” принцип в знакови заведения. Знае се вече колко струва мястото на директор в Министерство, член на борд в държавна фирма за това да бъдат запазени, т.н. „откупуване” или да влезеш, поради „ отплащане на добрите партиини спонсори”. Е, това е за малките, а за големите, то на тях направо Министерствата им дадоха. Ама, това премиера го знае, ако не....учудващо при неговата информираност, иначе ще му го разкажа... Защото дълбоко вярвам, че България има нужда от много добра политика. За да живеем в уредена държава на заможни хора. А идват още по-тежки времена, имаме най-слаби перспективи за възстановяване от кризата, поради рязко изтегляне на чуждестранните инвеститори от БФБ, спад на чуждестранните инвестиции, замразяване на проекти;, ограничен и много скъп достъп до външно финансиране за българските банки в резултат на което кредитирането спада и условията на кредитиране се променят светкавично; спад в потреблението;спад в търсенето на имоти, спад на поръчките в индустриалното производство.

Реорганизацията в реалния сектор е пътят за излизане от рецесиите.

Кризата може да е предизвикателство за България, в нея се крие възможността под натиск да се извършат необходимите бавно и трудно вървящи структурни промени, за да стане страната привлекателна дестинация за инвестиции след излизане и на Европа от рецесията. Има огромна възможност страната не само да преодолее кризата, а да постигне и висок икономически растеж. За съжаление обаче не виждаме реални действия и трябва да кажем, че за последните месеци кабинета влоши положението. Неспособни сме да постигнем икономическо възстановяване и положителен растеж тази година.

Слабата ни позиция се дължи на анемично външно търсене и много тънки постъпления на капитали отвън. България няма да види положителен икономически ръст до 2011 година. Според мен България може да изпита едно от най-бавните възстановявания. Нашата икономика е с най-голяма зависимост от износа, но с най-малко възможности да се възстанови чрез износ. Прогнозата ми за икономиката на България през 2010 година е продължаващо свиване. През 2010 година, при настоящата политика, вътрешното потребителско търсене ще остане слабо поради силно засегнатото кредитиране и високата безработица.

На този фон в следващите месеци ще има и огромен скок в броя на просрочените заеми. Това носи допълнителен риск, тъй като може да дестабилизира финансовата система и допълнително да забави възстановяването. А и след рецесията предстои депресията и именно тогава ще дойде и най-трудния период, когато ще са масовите фалити. Реструктурираните кредити, основна дейност след средата на 2009 година на банките отлагат част от процесите. Затова и допълнителната измамна стабилност. Но най-лошото тепърва предстои. И именно сега е важно да се видят новите двигатели, които ще тласкат икономиката на България напред, секторите, които имат потенциал да я теглят нагоре, като постигане на аутсорсинг в индустрията; туризъм – създаване на интегриран продукт (еко-туризъм, СПА-туризъм, културен, ловен, спортен туризъм, медицински и дентален туризъм); това да сме финансов и логистичен център на Балканите; както и да развием потенциала си в селското стопанство;

Накрая искам да отбележа специално внимание на европейските фондове

За съжаление очакваното разблокиране не се случи (не знам кой заблуждава Борисов), както и усвояване и най-вече разплащане. През изтеклата 2009 година правителството ползваше средства, които бяха предвидени за съфинансиране, като ги прехвърляше за национални разплащания. Не изпълни ангажимента си към приключили проекти и забави още повече разплащанията. Централизацията и селективното плащане станаха етикет на сегашното правителство. Обещанията, че 2010 и 2011 ще са годините на плащания надали са друго освен поредната доза ПР. Не работи фонда, който да помага на малките общини за съфинансиране на проектите, няма одобрени големи проекти към декември 2009 година. Затова е добре решението на премиера да възстанови поста на вицепремиер по еврофондовете, който доказа своята ефективност за координацията. Оценката за свършеното през 2008 - 2009 е в доклада на еврокомисията от 16 октомври 2009, и желанието да се продължи с ускорено темпо. Което не се случи. И дойде поредното писмо от 8 януари 2010 на Дирк Анер , което е тревожно предупреждение.
 
Едно е ясно, всички стискаме палци на Бойко Борисов да се оправи със ситуацията и ако счита, че това не е по силите му най-добре спешно да върви към предсрочни избори. Но преди това ще му припомня още веднъж думите на Саркози „Искам да работя с най-добрите, а те не са само сред моите”. Истинският национален капитал това са можещите и знаещите, над партийния егоизъм. Защото не приемам тезата, че в момента по-важна е политическата стабилност – което означава еднолично управление на ГЕРБ с подкрепата на Атака, най-важното е просперитет на страната ни, на икономиката и на стандарта на живот. Основнта цел е създаване на Средна класа и разширение именно на базата ни, защото днес хората се делят на някои, които се оправят и основно на другите бедни и бедстващи.