Големи шегобийци са българските зрители. Особено ония от тях, които участват в класации. Поставиха чушкопека начело на откритията, променили начина на живот на българите през ХХ век.

Печенето на чушки е дейност, маскирана като битовизъм, но изпълнена с далеч повече смисъл. Докато пече чушки за зимата, човек изпитва задоволството, че хвърля спасителна мрежа пред себе си. Изпълнен е с любов към семейството, което няма да умре от глад, когато сняг забръска, хич да не е, ще яде печени чушки.

Освен че е изпълнен с любов към семейството, печащият чушки в чушкопек мъж неволно се отдава и на еротични аналогии, което допълнително усилва удоволствието му да притежава такова чудо на техниката.

Тъй като печенето на чушки на ламарина, любим похват от средата на ХХ век, бе забранено с общински наредби в панелните комплекси, това превърна иначе социалния повод в дълбоко индивидуален.

Чушкопекът превърна и българина от колективен член в индивидуалист. Печенето на чушка в чушкопека иска време. Той мисли. Миризмата продължава да се стеле, но поне дим няма. Особено да печеш чушки на остъклен балкон в панелка вече като три в едно събира постиженията на соцреализма.

То явно и затова е изобретен чушкопекът. За тераси. В панелите няма дворове...

ХХІ век дойде и вече дори не е новина, преваляме първото десетилетие. Ако задействаме машината на времето и поставим един редови българин от края на ХХ век сега, в някои отношения наистина ще се сбърка.

Вместо една телевизия- няколкостотин. И по всички приказват обикновени хора по телефона и повечето ругаят правителството. Чудеса.

Вместо да виси по пощите с покана за телефонен разговор, се разхожда с телефон в джоба.

Оная сложна машина, за която само беше чувал, - компютърът, вече е навсякъде, и в дома му. Нещо повече – има интернет. Още нещо повече – той вече не може да си представи живота без него.

Ако му се наложи да изпраща обикновено писмо по пощата, ще се затрудни, представа си няма откъде да намери марки. Свикнал е с електронната поща. Вместо телеграми, праща смс-и.

Магазините пълни с корекомска стока, а и самите магазини- огромни, като ония, за които бяхме чували. По улиците лъскави западни коли една след друга.

Наистина би се ошашавил човекът от ХХ век, ако попадне внезапно в ХХІ.

И въпреки това, обявиха чушкопека за най- голяма революция в бита. И да е шега, е горчива. Защо ли?

Защото с джиесеми и компютри или без тях, с няколкостотин телевизии или само една, оная картинка „ три в едно” продължава да бъде несломимо устойчива.

Една голяма част от българите пече чушки в чушкопека на остъкления балкон на панелния си апартамент и си мисли : „ Криза е. Поне ще има какво да ядем”.

Някои работи наистина са вечни. Само, мисля, гласувалите не са разбрали правилно въпроса на класацията. И са класирали не онова, което е променило живота ни, а което няма да се промени, каквото и да става.

 А може би просто не става достатъчно?