Факти, Анализи, Коментари
   14 Юни 2024
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Много ми липсват новогодишните поздрави на другаря Живков
Евгений Тодоров - 26 Декември 2009
С тях бях закърмен от дете.Първо слушах Гласа по радиото, като си купихме телевизор вече гледах и Образа.
Евгений Тодоров
Евгений Тодоров

5 минути преди да дойде новата година всички ставахме прави с чаши в ръка, слушахме чинно и чакахме да нашият пръв партиен и държавен ръководител да извиси глас и тържествено да ни пожелае:

- Да ни е честита новата еди коя си година!

Не съм сигурен дали някой се вслушваше в думите. Аз се вслушвах, но не разбирах много. Всъщност  цялото ми внимание беше насочено към часовника.

Изтръпвах при мисълта, че другарят Живков може да сбърка и да говори или много кратко, или много дълго и така да навлезе във времето на Новата година. Той обаче винаги свършваше на секундата. Гръмваха салютите, звънваха наздравиците и веднага след това пускаха Дунавското хоро.

Вратите на апартаментите в целия вход се отваряха и всички съседи се хващаха на  жизнерадостно новогодишно хоро.

Аз не бях по хората, в този момент даже ми ставаше малко мъчно, че другарят Живков вместо да се вдига наздравица и да играе хоро със семейството си, трябва да изпълнява своя дълг към своите съотечественици.

Ако не се лъжа, в новогодишната нощ обръщението беше „скъпи съотечественици", а не „другари и другарки".

Чак след години разбрах, че Словото се записва предварително.

Колеги от БНТ разказваха как цяла подвижна телевизионна станция с не знам си колко души персонал от началото на декември чака в Бояна моментът, когато другарят Живков ще намери време да прочете и запише подготвеното обръщение към нацията.

Най-доволна беше дежурната гримьорка на телевизията. Малко преди записа от УБО идвали при нея и вадели голяма кутия с най-добрите гримове на света. Всичко било проверено, запечатано, охранявано.

Гримирала Данчето другарят Живков, той се шегувал добродушно - почти като един добър дядо Мраз, записът минавал, а от УБО-то не си прибирали кутията. Така през годината още стотици гости на БНТ били разкрасявани с гримовете на бай Тошо.

А моят звезден миг беше през 1976-а, когато получих лично поздравление от другаря Живков. Не по телевизията, а с новогодишна картичка. Бях допринесъл за славата на родината с някакъв успех по линията на художествената самодейност и признанието не закъсня.

Годините минаваха, държавният ни глава очевидно остаряваше - въпреки че остатъците от прическата му сега изглеждаха по-черни в сравнение със снимки отпреди  20 години.

На една Нова година се появи с очила с дебели стъкла, които като лупи увеличаваха очите му.

Словото беше написано очевидно с огромни букви, защото на всяко изречение листчетата се сменяха.

Някои започнаха да се присмиват. Постепенно новогодишните обръщения започнаха да се сливат с новогодишната програма на телевизията - като финален скеч от поредицата участия на любимците на народа, които ни забавляваха.

Новогодишните телевизионни програми ги чакахме цяла година.

Преди тяхната поява домашните ни новогодишните празненства не винаги бяха успешни.

Развеселявахме се с вицове, но и на трапезата съществуваше нещо като автоцензура - особено когато компанията беше по-голяма.

Никой не знаеше дали пред този състав можеше човек да разказва политически вицове - а новогодишното приветствие просто ги отприщваше. Имаше и деца, заради които възрастните трябваше да се въздържат от една друга категория вицове.

Пращаха ни да играем в кухнята, но все нещо се чуваше и там. Така научих първите си мръсни вицове.

С появата на новогодишните програми проблемът беше решен.

Всички впервахме очи в телевизора и отваряхме уста само заради хапването и пийването.

Държавата вече се грижеше за доброто ни настроение.

Смеехме се така, както не сме се смели през последните 20 години.

Първите легенди на хумора бяха Парцалев и Енчо Багаров. Не помня дали Багаров не почина преди появата на телевизионните програми, но си спомням незабравимия дует от радиото.

Разиграваха някаква сценка за изучаването на немския език. И спрягаха някакъв глагол така: „Зинген, занген, загазунген". Смях голям!

Днешните езикови упражнения на Стоичков всъщност само продължават тази линия в едновремешната естрада.

Безброй пъти пък слушахме на плоча фейлетона на Васил Цонев за пожарникаря, който рецензира „Хамлет". Героят уж беше пожарникар, пък се сещахме за едни други хора, които ни управляваха и ни рецензираха

Цар на новогодишните програми беше Хачо Бояджиев. Не трябва да забравяме и един друг режисьор - Младен Младенов - Доктора. Светла му памет. Спомняте ли си „Експрес танго"?

Колеги разправяха как на записа на една новогодишна програма Доктора предупредил изпълнителите и публиката да не се мяркат пред камерата с обички, бради и шалвари. Такива бяха законите на тогавашното шоу.

Първото изпълнение било на Васил Найденов, наближавал вече краят на песента, когато изведнъж плейбекът спрял и в настъпилата тишина от колоните екнал гневният глас на Доктора:

- Абе, Василе, нали казах никакви обички! Какво си се нагиздил - пък после се обиждаш като ти викат педераст!
Хачо се прочу с мюзикълите. Още се върти „Криворазбрана цивилизация". Имаше и „Михал Мишкоед". Култова реплика беше „Въх, убих та!"

Други незабравими реплики:

„Мамка му е прасе!" - от някаква драматизация по Радичков. „Юнаци с умни калпаци" или нещо подобно.

„Чичо, защо кашляш?" - телефонна реплика от сценка, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от някакъв тайнствен чичо.

„Може ли един лемон?" - това май беше реплика на Григор Вачков.

„Хусоната самонехейхост" - става дума за „художествената самодейност", обяснена в сценка с Хиндо Касимов и Васил Попов, които играят африканци, изучили се в България.

Имаше и серия с „Кънчо", но нещо ми бягат спомените, дали тя не е била от програмата от 1977-а - единствената година, когато за Нова година не бях пред телевизора.

Държавата отделяше за тези програми баснословни суми, които позволяваха да се канят и прочути чужди певци и актьори.

Някои път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич оставяха по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана.

Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай"?

От всички програми обаче номер 1 поне за мен си остават изпълненията на „Иръпшъните" начело с Тодор Колев.

Помните ли „Сто кила ракия давам, само да те притежавам..."?

Или песента  за детенцето с меченцето в ръце, която свършва с трогателното „Не плачи, дете, баща ти е невинен"?

Новогодишните програми бяха толкова неотразими, че през първата седмица на януари хората почти не работеха, а по цял ден коментираха.

Започна обаче да става нещо странно. Творците трупаха опит, държавата не пестеше пари, а зрителите твърдяха, че от година на година програмите стават все по-лоши.

Положението стана направо нетърпимо, другарят Живков изглежда се обиди и в края на 1989-а си събра багажа и каза: „А сега да ви видя каква програма ще направите за тази Нова година - без мен?"

Та видяхме каква стана.

Появиха се толкова телевизии, че човек не знае какво да гледа.

Освен това в новогодишната нощ хората вместо да се радват, да слушат държавния глава и след това да тропат Дунавското хорце, хвърлят пиратки и псуват властта.

Да ни е честита новата 2010 -а!

От продължението на "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД" от Евгений Тодоров


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Смаян
04 Jan, 2010 | 19:12

Майко мила... Този селски тарикат бай Тодор бил политикът на века?! Онемях! Няма свършване тази паплач комунистическа. Вместо да си посипят главите с пепел и да признаят престъпния характер на партията си, те, при всяко споменаване на Първия или на БКП, скачат като ужилени... НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ ИРОНИЯТА НА АВТОРА?

Yonko
01 Jan, 2010 | 20:30

I na men mi lipsvat, no takiva katoi tebe mu ritnaha stolcheto za da plachat se ga i da vikat zlo che bez nego po-zlo

Ини
31 Dec, 2009 | 07:20

До обективен.

Точно така стоят нещата. За съжаление, Тато се оказа действително политик на века .

обективен
30 Dec, 2009 | 17:07

До Име
Прости му Господи, той незнае какво говори.
Бай Тошо краде от СССР и изгради България.Това е политиката.Сега Америка краде от Ирак. Но бай Тошо го правеше хитро.Той е политикът на столетието. Направи всичко за народа си , не за своя джоб. Моля ви ! Оценявайте обективно.
Язовири,химически заводи, Нефтохима, Атомна електроцентрала ... да изброявам ли още. И това само за тридесет и пет години.
Въпрос :
Как са джобовете на новите политици?
Какво се построй за двадесет години демокрация?
На колко нарасна външният дълг?
Как живее народа ? По добре?
Как е престъпността? При бай Тошо се прибирах два часа сутринта пеша, без дори да помисля, че някой може да ме обере.
Блиндирана ли е входната ти врата? Защо?
Как е българското кино и култура?
Да питам ли още ?
Бъдете обективни.Наред с многото глупости, имаше и много добри неща.

da
30 Dec, 2009 | 08:13

робът си е роб до живот!


муспи
29 Dec, 2009 | 07:40

Ако поискаш да избягаш от една жена погледни я в лицето и краката ти сами ще те отнесат. Така направих и се озовах последен в доста голяма опашка пред задния вход на БАН във връзка с обавлението - търсят се доброволци за суперсекретен експеримент с непредсказуем край и много добро заплащане. Опашкага беше доста астивна , раздаваха се номерца когато дойде упълномощен служител и веднага избра мене и още няколко глупака. Секретният отдел на БАН работи отдавна в сътрудничество с НЛО върху машина на времето и дошло до първия експеримент.
Първото впечетление беше че сме жертва както винаги на някакво разиграване, същия стадион Васил Левски, тротоара със същата настилка, наистина камъка по цялата фасада имаше следи на изтъргване и на мястото на предишния надпис пишеше нещо, - 100, и поредица арабски йероглифи.
- Защо арабски а не турски - почуди се бай Спас - няма логика?
- Ти си инжинер пък нас питаш, - каза на всички инжинер Харалампиев, който не беше никакъв инжинер а циганин и безработен като мене, даже хроничен и изпитваше постоянно влечение към инжинерската професия, а на хората нищо не коства да му казват инжинер, уж за майтап, а то за удобство. Така си говорихме известно време и минувачите учудено се обръщаха а някои и се спираха, както се прави когато телевизията снима нещо и наоколо се трупат да гледат. Много бяха с чалми, но мнозинството с особени, много евтини каскети, главно козирка и то обърната назад. Дойдоха две коли, полицейски изглежда, всичките надписи бяха на арабски, но по зашаметяващия писък ги разбрахме. Вместо заслепяващи светлини се развяваха червени байрячета, а когато спря свирнята не издаваха никакъв звук, тогава и забелязахме че потокът коли по булевард България се движи безшумно, - явно с бензина е приключено отдавна. Вътре в двете коли нищо не се виждаше от пискюли, ресни по стъклата и даже перденца. На втората кола спряла точно пред нас се отвори вратата и в полумрака се видя натъпкано множество с нещо като сини униформи с много златни синджирчета, копчета и разни други златни украшения и много EU от релефно злато върху атлазени подложки. Всички бяха с чалми, така че над нивато на облегалките беше задръстено все едно от футболни топки доставяни в случая на стадиона, и с ориенталска енергие се въртяха като дискутираха настървено нещо много важно, от което се разбираше само една дума - бугар, бугар! Мъчеха се да изкарат един от тях който беше успял да си провре краката и стъпи на тротоара, но във въртящия се пакет чалми коя беше негова не се разбираше. Все пак с дружни усилия той излезе и попита с мазна любезност, сякаш че става от фотьойла си - вие говорите български? - хайде заповядайте.
Прескачам описанието как се вместихме, но зрелището което видях между чалмите е от тези дето се запомнят завинаги. Предната кола нададе истеричен, неспиращ, всепомитащ стон, от всевъзможни места по цялия корпус се вдигнаха червени байрячета, така че заприлича на огромен рунтав негър, спешно боядисал си кичурите червени и започващ вече да си прави кефа, - и се понесе по улиците. Ние я следвахме безшумно, а всички коли мигновенно спираха и при възможност се качваха по тротоарите, качваха се и многобройните, повече от колите колички пълни с шишета и тенекии от безалкохолни напитки. Те специално, с такъв тласък удряха по бордюра че се обръщаха, но собствниците им не обръщаха внимание, а, или си разперваха ръцете встрани и така стояха или се шляпаха по главите и викаха алах-кабар, затова и козирките явно си държаха назад. Улиците не бяха разчертани, за правилник не можеше и дума да става, трамвайте се движеха бавно в гъстата ориенталска навалица и също спираха пред нас. Бяха претъпкани и по покрива имаха много насядали а на специална конструкция оградена с бодлива тел почити под самата жица върху синя табелка със звезди - знамето на EU, беше нарисувано - явно ръчна работа, златен череп с два кръстосани златни кокъла отдоло и червена стрелка отгоре сочеща към жицата.
- Вие от къде довтасахте? - подде нашият преводач, - обърнахте ли внимание на настилката на булевард Сулейман Паша, - преди десетина години излезе от основен ремонт - каза с нескрита гордост и тихо допълни, като едва ни намигна - някога се е казвал булевард България. - Ние се обърнахме към него, а той имаше вид като че въобще не е говорил.
- Абе какъв е този надпис на стадиона? - попита бай Спас от всички.
- Аъ, пише 100 години холокост. 2045та е имало голями тържества по цялия свят, кръгла годишнина от холокоста и нашите са обявили София за световен център на борба с фашизма и антисемитизма. - Всички като чуха - холокост, фашизъм, антисемитизъм си запровираха ръцете между чялмите нагоре и като казваха алах-кабар си ги полагаха върху лицата. Нашият човек ни смушка с ококорени очи, ние не вчерашни, започнахме да правим същото с алах-кабар, алах-кабар. Тогава той продължи вече съвсем тихо, един вид мърмори алах-кабар, - добре че някой е успял да пробута този трик и така да запази името София, защото е било решено да се казва Ню Деар-Бекир.
- Ти щом си толкова любезен остави тези лафове - каза пак от всички Спас, - ами кажи защо се пише на арабски а не на турски?
- Ми, вие откъде сте бе пичове! - ще си кажете където трябва, не е моя работа. - Той млъкна от незнаене какво да каже по нататък. Ние мълчахме тревожно, купа чалми обаче подържаше постоянна глъчка, все вякои говореха докато друти дремеха но щом спираха дремещите поддемаха, и което беше ужасно, - придружено с ръкомахане, жесекулиране, но явно не за нас, по тяхни пищтни ориенталски проблеми. Това даваше възможност на нашият човек да ни каже нещо безопасно и той взе да ни шушука с вид на алах-кабар.
- Кой знае къде сте виряли, - по планините или в Парагвай, - Турция отдавна я няма, всичко е избито, от хоризонт до хоризонт са араби, и - вече съвсем тихо - евреи. - Ние едновременно се обърнахме към него, пак имаше вид на човек който въобще не е говорил. - А защо - попитахме всички, наистина тихо - Диар-Бекир? - Приятелят с труд си измъкна ръцете от миризливата биомаса наоколо, дигна ги с длани към тавана и си ги положи върху лицето с алах-кабар - като същевременно, напълно професионално изфъфли - в памет на турския геноцид.
- От кого, от кого? - Последва особенно активно алах-кабар и звънко пляскане по лицето със сръчно пробутване - Русия, Русия...

Послеслов: България ще се затрие, ние вече сме си го избрали, жалко, избиването на турците не е достатъчно утешение. Но природните закони не са неумолими, - ако се справим с турците и най вече с еврейте докато все още можеме, природата ще бъде принудена да си избере друг сценарий. Ние трябва само да си погледнем сурата.

stella
28 Dec, 2009 | 23:36

SORRY, ama ne mi lipsva selsko_hitrata fizionomia na TATO.Nie v nasata kasta ne go slusahme daje.Verno e ,4e togava imase i hubavi programi.Zatvoreni biahme ot sveta i ne znaehme ,4e imalo i po-hubavo satvoreno bez kontrola na partiata i KDS.
NE PLA4ETE ZA KOMUNIZMA I NEGOVITE PAZA4I.

Име*
28 Dec, 2009 | 18:51

Кой беше тоя Живков?

Оня, кура ми "Янко", полулегалния - той се криел от полицията, ама тя пък не го търсела; Тошко-Галошко Целопроводниковий, който два пъти се опитал да ни направи 16-та република на бившия вече, СЛАВА БОГУ, СССР, и двата пъти руснЯците го отрязали по начин най-позорний...

Таз за тоя ли става въпрос? Не го познавам...

Владо
27 Dec, 2009 | 11:52

"Дай рибУ" , "Мамка му И прасе" , Хачо никога не е бил режисьор в смисъла на думата, защото си е изключително примитивен мозък. Ако нещо се е получавало - това е било въпреки усилията му.
Курт Хауенщайн - "А сега не ви ли пречат сините ми очи?" след като му казват да махне кръста от врата си ...


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.