26.5 млн. лв. ще получи Пловдив от държавата за осъществяването на важни проекти. Парите са компенсация за това, че градът ще приеме на сметището си 100 000 тона балиран столичен боклук.

Новината бе съобщена на пресконференция в ранни зори почти като фронтово комюнике, че е удържана победа. Депутация от града на тепетата би път до София, за да издейства нечутите екстри.

Бравос!  До Нова година ще е прочистена Марица, после това крайречни булеварди, това пътни възли и други заплетени инфраструктурни и прочие градски проблеми ще бъдат решени като с магическа пръчка. С много малко изключения пловдивските съветници одобриха сделката.
Именно с д е л к а т а.

Като при търговско договаряне в чист вид имаше всякаква интрига – и около цената за депонирането, която хората  на Бойко в Пловдив оспориха, и за това, колко, как и за какви цели да са парите, които ще дойдат от държавния бюджет  под тепетата. Важното в търговията все пак е двете страни накрая да си стиснат ръцете и, както е правилото, да няма губещи.

Вярно ли е последното в случая? Непосредствено ощетени няма, значи класиката е спазена.

Но бе спазена по-скоро една друга класика от по-скорошно време – държавата да решава проблемите на една община, пък била тя и софийската. Преди може би вече 30 години в Русе Тодор Живков произнесе сакралната фраза “София е България и България е София” и оттогава заветът му се осъществява в мащаби, за които и той не е помислял.

Централизацията  у нас е доведена до абсурд.

  Фирми с производства в страната, структуроопределящи, както се казва и дори с международно присъствие, са принудени да откриват представителства в София, понеже и най-дребният им проблем може да се реши само в централата на съответното министерство. Ясно е защо за 20 години стана така – за да влиза рушветът в джоба на софиянеца. В никоя политическа програма не присъства терминът  ДЕ-централизация. Иначе дежурно се кълнем в Европа, като забравяме, че тя е на регионите.

Много ще ми е интересно дали след някое и друго време днешният премиер и хората му със същата щедрост биха раздавали бюджетни пари и със същата енергия биха се втурнали да разрешават боклукчивите проблеми на някой друг български град. А такива тепърва ще изскачат – европейските изисквания са недвусмислени. Идват от онази Европа, на регионите. И не по-малко ми е интересно дали Пловдив би получил и лев държавно финансиране за наистина най-важните си проблеми, без съгласието си да се превърне в кошче за столична смет.

Моделът е обърнат, по-скоро няма модел. България не е на регионите, макар уж да е вече в Европа. Тя е София по завещанието на Тато. И е така не заради любимия на премиера Бареков, дето си изхвърлял боклука в София, и не заради не по-малко любимите му “пакистанци” /приходящи в София перничани, получили това прозвище от номерата на автомобилите си/. А заради самия него и колегите му по политичиско препитание от другите партии, които оставиха думата “децентрализация” в архива.