Думата „сноб“, макар и сега да се оспорва популярната теория, че произлиза от латинското „sine nobilitate“, се появява през късния 18-ти и 19-ти век в Англия със значението на не-благородник, човек от простолюдието, който папагалски имитира културата и начина на живот на благородниците, или на по-висшестоящите в обществото.

Но всъщност в снобизма няма нищо лошо. Ако се имитира „добрият“ образец. Аз например като дете никак не харесвах джаз. Но реших да го слушам, за да разбера защо баща ми го харесва (тогава – на 6-7 годишна възраст – аз харесвах само Лили Иванова). В края на краищата, воден от снобски подбуди, започнах наистина да харесвам джаза. Сега трудно слушам друга музика освен джаз или класика. В този смисъл мисля, че детският ми снобизъм е бил полезен за мен – помогнал ми е да се ограмотя или да добия вкус за музика, която не се слуша масово.

Какво да кажем за културната ситуация в България като цяло? Ние сме по начало едно общество едновременно твърде демократично (егалитаристично) и твърде патриархално (пред-модерно). Не сме имали собствена аристокрация от средните векове насам, но същевременно (или може би точно заради това) сме запазили някои стари, консервативно-патриархални традиции.

(Достатъчно е да помислим за особената важност и специфично значение на думи като „батко“ или „тато“, като кум и баджанак в нашата патриархална култура.)

Израз на този егалитаризъм е както еднокамарността на нашия парламент (повечето парламенти в Европа имат и висша, „аристократична“ камара), така и мутренската култура на „батковците“ – народната, селската „аристокрация“.

По време на комунизма нашата „елитна“ класа, нашата „аристикрация“ беше партийно-милиционерска. Тогава беше на мода да се изтъква, че произлизаш от бедно селско семейство и (в идеалния случай) баща ти е бил полуграмотен партизанин.

Децата на полуграмотните партизани от поколението на „тато“, превърнали се в нова аристокрация, станаха новия елит, обектът на светските клюки през 70-те и 80-те години на миналия век. Те хем обичаха Съветска Русия, хем караха Мазди, Бе-Ем-Ве-та и Мерцедеси – според ранга си. Докато целокупният български народ се возеше в автобус или караше Трабант и Москвич. Те хем бяха патриоти, които слушат (за пред хора поне) народна или руска музика, хем всъщност предпочитаха западния рок-енд-рол. Някои от тях бяха и добре образовани.

Тази класа набъбна в края на 80-те и началото на 90-те, когато агентите на ДС започнаха да изпъплят като въшки, да изваждат на показ парите си, да си купуват западни коли и да си строят вили подобни на вилите на децата на членовете на Политбюро. (Тогава излязоха на мода и „милиционерските“ номера на колите с 4 седмици или осмици, които са някакъв знак за кастова принадлежност и до днес.)Новите богаташи започнаха да ходят не в Русия, а в Америка, която презираха, но все пак живееха там.

Казано с едно изречение: Днешната чалгаджийско-мутренска култура е обнародваният, народният вариант на „високата“ партийно-милиционерска култура от последните десетилетия на комунизма. Това е класово-партийният корен на мутрите.

Още през 70-те години, се бяха появили по-заможни работници, които караха частни черни Волги със сини перденца (по подобие на комунистическата „аристокрация“ с Мерцедеси и Чайки с перденца). После, в началото на деветдесетте, плъпнаха първите борци и мутри – които слушаха „народна“ чалга, но се обличаха като гангстери от американските негърски гета – с анцузи и тежки златни ланци и пръстени, колаборираха с руската мафия и бяха генетически и буквално свързани с българската комунистическа милиция. С други думи, културата на „висшата“ комунистическа партийно-милиционерска класа от осемдесетте се превърна в днешната масова мутренско-чалгаджийска, псевдо-народна култура.

Тъжно! Но все пак може би има някаква светлина в края на тунела. Децата на мутрите ходят да учат в елитни западни университети. Може би някои от тях ще попият една друга културата, ще се върнат като любители на джаза и читатели на Джойс и Флобер. . . Снобизмът може да бъде много позитивна обществена сила. Ако имитираш наистина добрите образци!

А освен това, като се вземе предвид „варваризацията“ на западната култура – все по-малко хора четат или знаят историята си, чрез рапа гангстерската култура дойде на мода – с ограмотяването на нашите мутри може много скоро да се стигне до среща, и братска прегръдка по средата. Това ще бъде истинската конвергенция.

Владимир Левчев

Пълния текст на статията четете в сп. Либерален преглед