Втора добра новина от Пловдив за българския национализъм в рамките на има-няма две седмици. След като кметът Славчо Атанасов обяви заявката си за лидерското място във ВМРО, и местният шеф на "Атака" днес предизвика новина с изявлението си, че напуска партията на Волен.
Това, че трусът в двете обявяващи се за националистически партии тръгва от едно и също място - под тепетата, може и да е приумица на географията. Не е обаче приумица близостта им във времето - все пак предстоят национални форуми. А пък съвсем не е резултат на хрумване или причудица случващото се в двете макар и спорно сродни политически сили. И в двете на първо място като послание се вее българският трицвет, и тук, и там българщината е кодова дума. Почти еднаква е и нетърпимостта към "врага", неявно разпознаван като чалмалия.
Паралелите може да продължат, но по-интересен е другият - в посланията на дръзналите да се опълчат срещу досегашното статукво. Събрано в синтезиран изказ, това, което казват и Славчо Атанасов, и Тодор Христев, е, че в този си вид партиите им не предлагат на хората визия за бъдеще, за приобщеност към прагматичен модел на управление.
По-смел и без двусмислия е Славчо Атанасов, който обеща, че опре ли до него, партията му един ден ще управлява държавата. Може и да звучи анекдотично такава заявка, но който познава пловдивския градоначалник и неговата систематичност в преследването на поставените цели, ще си сложи едно наум. Особено ако е виждал след множеството му обиколки и срещи с избиратели изтърканите му и с пробити ходила обувки от първата му кандидаткметска надпревара. Само с венци по официални поводи и благотворителни мероприятия не става, каза той за последно по адрес на досегашния лидер Каракачанов.
Тодор Христев също е давал вече знак, че са му чужди заклинателната митингова лексика и факелните мероприятия на партията, в която е влезнал със свои убеждения. Като човек философ по образование и занятие, той няма как да се чувства в свои води в тази действителност. Формалните му взаимоотношения с Волен Сидеров и Павел Шопов, довели до разрива с "Атака", са само съпътстваща фактология.
Всъщност явлението е, че и в българския национализъм идва ред на интелектуалното начало, на държавническата и пред избирателите отговорност за казаното, обещаното и стореното. Това, че новият дневен ред се задава под тепетата, трябва да е за добро. Най-древният ни град Пловдив поне нещо е пренесъл през хилядолетията - търпимостта и търпението си, спокойствието и неуморността си да е коректор на всичко случващо се в най-новата ни българска държава.