Факти, Анализи, Коментари
   27 Май 2024
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Ако министрите бяха зъболекари
15 Септември 2009
Политиците и избирателите често пъти попадат в капана на двупосочните емоции. А взаимоотношенията им би трябвало да са делови
Александър Андреев
Александър Андреев

Правителствата са като зъболекарите. Не ги обичаш, но имаш нужда от тях. Ако си вършат работата, си доволен. Ако не - ги сменяш. Има обаче и една важна разлика: правителствата много искат избирателите да ги обичат, докато зъболекарите не копнеят за любовта на пациентите си. Така е в България, така е в Германия, така е в обединена Европа.

Това ми каза наскоро един германец, да го наречем Маркус. Маркус е около 35, добре образован, говори няколко европейски езика, живее в Полша и е женен за полякиня. На пръв поглед – притежава всички необходими параметри, за да бъде убеден европеец. Това му и казах, но той продължи да се запъва: надутата евробюрокрация и надутите еврочиновници, мъртвият евроезик, идеално правата еврокраставица. Изобщо – пълният репертоар от антиевропейски клишета, които, впрочем, не отговарят на истината (с малки изключения). Добре де, не си ли съгласен, че Еврокомисията си върши работата, че в Европа има мир и няма граници, че средният стандарт на хората надминава стандарта във всички други краища на света, че законите работят, а цените на електричеството и телекомуникациите падат? – отвърнах и аз със серия обратни клишета. Да, общо-взето бил съгласен, въпреки това не обичал Еврокомисията, отвърна Маркус.

„Обичам го Бойко и това си е”

Така пък започна друг мой разговор с българска избирателка, който няма да преразказвам. И двамата ми събеседници, без да се усетят, бяха попаднали в капана „обичам - не обичам, харесвам - не харесвам”, който политиците по цял свят с радост залагат. И бъркат (политиците, имам предвид), защото – стига да са добросъвестни – биха могли да „продават” управленската си стока само с качеството й, без емоционална реклама. Но донякъде криви са си и самите избиратели, у които все още действат архаични импулси по отношение на властта.

Кралете, херцозите и князете винаги са искали народът да ги обича, а не да одобрява коронования им труд. Сталин и Хитлер също съдадоха обществени модели, където лидерът и партията бяха обект на задължителна всенародна обич. Списъкът на „любими вождове” е от дълъг-предълъг: Мао, Ким, Кастро. Накратко: двустранната склонност на управници и управляеми да вкарват взаимоотношенията си в емоционалното русло, размива правата и задълженията, законите и демокрацията и в крайна сметка спъва напредъка.

А колко просто е при зъболекарите

Боли, но стискаш, защото обичаш здрави зъби. И като виждаш, че зъболекарят добре си върши работата, пренебрегваш болката. Пък когато много боли, той ти слага упойка. (Всъщност тук трябваше да става дума за посещението на Борисов в Брюксел и разговорите с Барозу. Но за това се изписа достатъчно. Двамата в случая наблегнаха повече на упойката, защото им е важно пациентите да са доволни – Барозу отива на избори, Борисов има да изпълнява предизборни обещания. И предпочитат да бъдат обичани, отколкото да им се търси сметка.)

Александър Андреев, DW


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.