За дебата Станишев – Борисов май се изписа вече всичко.

Някои неща даже започнаха да се повтарят.

Други – като случая с Тошко Тодоров, раждат нови сюжетни линии.

Прочетох много коментари, но имам усещането, че поне две трохи останаха непредъвкани.

Става дума за списъка на одобрените европейски проекти, прочетен от експерта на Бойко.

Като се изключат отпуснатите средства за метрото, всички други парични потоци се връщат в администрацията. Зад купешката европейска терминология се крие една безсмислена  чиновническа дейност – семинари, кръгли маси, обучения и т.н.

Това означава, че парите, заради които заобичахме Европа, ще се влеят в джобовете на ръководители на проекти, лектори, наеми за хотели и конферентни зали, кафе паузи с дребни сладки, командировки и т.н.

Чиновническата хидра всъщност обслужва себе си. Парите се завъртат в една незначителна прослойка от населението. Резултатът е никакъв.

След стотици милиони европейски и американски пари за етническа интеграция, изхарчени за семинари и кръгли маси, днес имаме възможно най-нетолерантното общество поне от 100 години насам.

Същото ще се случи и с голяма част от европейските пари – колкото можем ще вземем, ще ги изхарчим „с отвращение” и накрая обществена файда никаква.

Втренчени в привличането на КОЛИЧЕСТВОТО европейски пари, очевидно трябва да направим обществено достояние и КАЧЕСТВОТО на тяхното употребяване.

Вторият момент в дебата, който ме впечатли, бе коментарът на Бойко Борисов за ползата от евентуалното намаляване на ДДС. Разбрахме, че полза няма да има.Защото търговците няма да намалят цените.

В този момент усетих нещо като „дежа вю”. Кой друг говореше за алчните търговци, за спекулантите и прекупвачите?