Докато в останалия свят дебат за това има или няма глобално затопляне вече почти не съществува, ние сме обладани от климатичен скептицизъм и сме убедени, че някой ни будалка. Достатъчно е Вацлав Клаус да каже няколко приказки и всички се хващат на киселото настроение на стария човек, който наистина е станал за смях по света, и повтарят: "ами да, няма затопляне, има световна конспирация".

Тук поне не сме сами. Полша, Румъния и няколко други страни от хладната страна на бившата желязна завеса подкрепят подобна теза. Не теза, ами твърдо нежелания да мислиш и приемаш промяна. Жълтата преса, разбира се, обича скептицизъм по всеки въпрос. Политиците пък обичат жълтата преса. Ако човек се вгледа в коментарите под разумни статии, също може да се стресне. При това коментари, написано от очевидно интелигентни и грамотни хора.

Що се отнася до доказателства за глобалното затопляне, няма нужда да се ровиш, достатъчно е да се вгледаш в технологията на изработването на доклада на IPCC, за да схванеш, че няма как някой да манипулира резултатите му. Да не говорим, че няма никакъв смисъл от подобна манипулация. Или пък какви могат да бъдат мотивите на NASA да приказва празни приказки?

Странността на нашия климатичен инат може да ни доведе то там, че да изпуснем поредната възможност за развитие - научно, политическо, социално и в много голяма степен икономическо. Наближават избори, никоя партия не говори за онова, за което говорят всички политически партии от "другата страна". Тази година била навалял много сняг! Човек наистина трябва да е малоумен, за да приема подобен тип аргументи. Да не говорим в каква степен България и голяма част от Източна Европа е на дъното на скалата на енергийната ефективност (това е не само лоша новина за Бангладеш и белите мечки, но и за джоба на всеки българин, който се отоплява през зимата).

Източна Европа страда от синдрома на излъганата невеста. Тя не иска да се хване на обещанията и на най-почтения кандидат. Животът ще продължи и без нашето активно участие. Но защо трябва да се обричаме на пасивно присъствие в един свят, който все пак е и наш? Ей така, от инат и глупост.

Към схемата вдясно: Пунктираната линия показва равнището на насищане, което през всички тия години не е било надхвърляно. До неотдавна.

Юлиян Попов