Факти, Анализи, Коментари
   20 Април 2024
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Когато президентът Първанов говори- да прочетем историята
Николай Заяков - 4 Март 2009
Трети март наистина е знаменателен ден. На този ден се говори за освобождение, не за свобода
Николай Заяков
Николай Заяков

“Нашата свобода не е случаен исторически подарък” – рече вчера президентът Първанов. Това изречение е пълно с лъжи. Защото ние не получаваме на 3-ти март свобода в смисъла на думата – получаваме една регулирана възможност да съществуваме като васална държава в рамките на свободата по руски.

 Същата свобода, която днес Путин и Медведев налагат на собствените си поданици. В този смисъл нещото, определено от г-н Първанов като “свобода”, наистина не е случайно, а нарочно. И ако има връзка с историческите факти, тя е дотолкова, доколкото не е подарък, а данък. Исторически данък. Въпросът е, до кога ще плащаме този данък.

Парадоксът е, че по някаква преднамерена инерция ние продължаваме във времето да отдаваме почит на изкривената памет за една освободителна кампания, а не на нейния резултат. Защо акцентът е върху жертвите и паметниците, не е трудно да си отговорим. Защото резултатът е, който трябва да бъде забра вен. И ние вече го забравихме. Само че президентът Първанов предпочете да преговори пред огледалото старите, заучени, омръзнали фрази и да ни омая с ръкомаханията си.

В суматохата той дори опита да не забележи липсата на високопоставените представители на турския етнос. В суматохата Негово превъзходителство опита много хватки. Включително и глобални. Ето какво каза той в прав текст: “Когато бушува глобалната криза – да прочетем историята.”

Оказа се, че трябвало да прочетем нашата история. Но нашата история не е глобалната. Нещо повече – нашата история въобще няма аналог. Защото в смисъла, в който президентът я цитира, тя не е резултат на освобождението. Сплотяването около националните идеи и ценности е пряк резултат от личната война на Стефан Стамболов. А ние знаем срещу кого бе тая война. И като споменах Стамболов, сетих се за изрепчения пред войниците Първанов. Малка за историческото време, но съществена разлика. Тя обяснява днешните български работи. Тогава държавата е има- ла водачи, днес водачите си имат държава.

Затуй, докато президентът Първанов говори, ние да си прочетем историята. Нашата, не писаната от него. Трети март наистина е знаменателен ден. На този ден се говори за освобождение. На този ден не се говори за свобода.


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

муспи
02 Apr, 2009 | 02:27

Знаете ли колко е скромен Ахмет Доган, колко е деликатен? Че той е - пряк потомък на Левски, неговото истинско име е Андон Василев Кунчев, със законни наследствени права върху стадион Васил Левски, и чорбарския стадион, колодрума и плажа съответно. Но вижте каква скромност, какво духовно величие. Ако му каже Главния Мюфтия или Ложата, или каквато и да е висока истанция - защо не вземе свойто си , а се прави на луд? - ще парира: - аз тези имоти мога да си ги прибера по хиляди начини, и без да играя пред раята театър. Политиката е преди всичко морал! - Анджък, анджък.

АНТИТУРЧИН
15 Mar, 2009 | 13:43

Изглежда ,че на г-н.Николай Заяков му се е иска още да сме под Турско робство.

Четецът
12 Mar, 2009 | 13:30

БОЙНА ДРУЖБА - НЕОБЯСНИМА
Русия и България воюват ожесточено през Първата световна и победата неизменно е наша

5 Март, 2009
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ


Отпразнуваният наскоро национален празник на 3 март, когато през 1878 г. е подписан Санстефанският предварителен мирен договор, отприщи вълна на русофобски и русофилски изяви по електронни и хартиени медии. Интернет форумите напълно пощръкляха и така дадоха своя принос към пропагандната истерия. Празникът впрочем е повод да припомним някои моменти от руско-българската бойна история. Като се водим от правилото, че когато фактите говорят, и боговете трябва да мълчат.

Историята на бойната дружба между Русия и България често напомня онзи анекдотичен случай с Китай и Виетнам, който световните медии описаха на 17 февруари 1979 г. със следната депеша мълния от мястото на събитието "Двете братски армии се бият ожесточено в Прохода на дружбата"! Какво беше станало? Ами, беше станало това, че година по-рано, вдъхновен от изгонването на американците, Виетнам нападна Лаос и Камбоджа и свали от власт големия марксист-ленинец, възпитаник на Сорбоната и масов убиец Пол-Пот и бандата му. И едновременно с това изгони стотици хиляди китайци, оказвали дотогава братска помощ на героичния виетнамски народ. Това вече Китай не можа да преглътне и стовари 120-хилядна армия върху доскорошния си съюзник. Вместо да клекнат и да молят за милост обаче, виетнамците набиха нашественика и след 20 дни китайците се оттеглиха. Разбира се, и двете страни декларираха победа. Иначе резултатът от братския бой бе няколко десетки хиляди убити и ранени. Колко, така и не се разбра, а и в този край на света не броят точно жертвите.

Не по-малко славна е историята на руско-българските войни които започват през X век. Може би защото преди това Русия просто я няма на политическата карта - за начало на Киевска Рус се приема 882 г. Като начало руският княз Святослав Игоревич напада и разорява Волжско-Камска България. После обръща поглед към същинска България и я напада на два пъти през 968 и 969 г. За това си начинание той е подкокоросан и по-точно купен от Византия, която вижда в силна България основен стратегически враг. При завладяването на Северна България руските войски проявяват жестокост, която е била впечатляваща дори за тогавашните груби нрави. В летописите се говори за десетки хиляди обикновени българи, побити на кол от Святослав, както и за хиляди обезглавени боляри и други видни люде. С тази руска агресия започва краят на Първото българско царство. След така зародилата се руско-българска бойна дружба следват няколко века затишие, като междувременно Русия е завладяна от татарите, а България - от турците.

В края на XVIII и началото на XIX в. Русия води няколко войни с Турция с цел овладяване на Кавказ и Черноморието и прокарване на път към Цариград и проливите. Войните се водят и на българска територия и завършват със

сключването на цели 12 мирни договора.

Така например според Кючук-Кайнарджийския мирен договор от 10 юли 1774 г. Русия получава право да се застъпва за православното население на Балканите (за българи тук не се говори изобщо), а Турция се задължава да не пречи на православните християни да изповядват религията си и даже им връща някои църковни имоти. Дотук добре, и това именно години наред ни беше втълпявано от русофилската историография.

Проблемът обаче е, че отстъпващите руски войски всеки път насилствено повличат със себе си големи групи българи с цел преселването им в руските степи и превръщането им в обезправена крепостна маса. На свой ред Османската империя заселва обезбългарените български земи с мюсюлманско население. За този процес големият български революционер Г. Раковски пише "... Русите почнаха често да минават Дунава и да разоряват бедното ни отечество... Когато се връщаха, като победители или победени, караха и отвличаха насила по няколко хиляди български домородства и ги заселваха в обширните си пустини..."

Следите от това социално инженерство още са видни в Североизточна България.

След Руско-турската война от 1877-1878 г., в която руските войски дават 70 000 убити и ранени, започва бързото изграждане на новата българска държава и по-специално на българската армия. Естествено, в началото всички висши армейски постове се заемат от руски офицери. В първото си бойно изпитание - войната срещу сръбската агресия през 1885 г., българската войска постига бърз и категоричен успех. За съжаление тогава Русия изтегля офицерите си с цел да осигури победа на Сърбия, която впрочем винаги е била руската любимка на Балканите. Този позорен ход на руските власти отваря очите на много заблудени българи. Отварят ги и последвалите опити за държавен преврат, организирани от руското разузнаване, които Стефан Стамболов безпощадно осуетява.

След неуспешната за България Междусъюзническа война през 1913 г. Русия успява да си "върне" на младата и непокорна държава, като поощрява Румъния да нахлуе в незащитения гръб на България. Така след блестящите бойни победи идва политически погром. Но българите имат сили за още едно грандиозно усилие, когато малко по-късно Русия и България участват в Първата световна война от различни страни. Войната между тях не е формална - двете страни се бият с ожесточение. За слава на българското оръжие, победата неизменно е наша. Така освободители и освободени, понесени от вихрушката на световната история, пишат националната си история. Всеки своята си история.

На 1 октомври 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили, като българските войски нападат Сърбия и я разгромяват. Само две седмици след това, на 14 октомври 1915 г., по Петковден ескадра от 17 руски кораба, включително 3 броненосеца, напада Варна и стреля безразборно срещу мирното население. Много сгради са разрушени, а десетки българи са убити и ранени. Има обаче и наказание - немски подводници погват агресора и потопяват два от корабите му. По-късно на 9 март 1916 г. на българска мина се натъква и потъва дошлият да ни "наказва" руски ескадрен миноносец "Лейтенант Пущин".

Някои руски моряци загиват, но други са пленени и с тях българските власти се отнасят хуманно според законите на войната. Парадоксално корабът носи името на руски герой от Освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Такива са понякога гримасите на историята.

През 1916 и 1917 г. български и руски войски влизат в кървав сблъсък в Добруджа. Под командването на легендарния генерал Иван Колев (бесарабски българин впрочем){на снимката} българската конница и артилерия буквално унищожават изпречилите се пред тях казашки дивизии.

А руските командири даже са мислели, че българите няма да влязат в бой заради признателността си към Русия. Генералът обаче разбира всичко и в нощта преди битката произнася знаменитата си реч "Кавалеристи! Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!". И ги биха. И ги прогониха. По обясними и недостойни причини този български герой беше незаслужено забравен. Отново за отмъщение руски кораби на 16 декември 1916 г. бомбардират Балчик. Този път агресорът е отблъснат от авиацията и огъня на бреговата артилерия, като руският флагман е улучен и наказателната бригада безславно се оттегля.

Следва драматичен момент. На 3 март 1918 г. - каква символика (!) България е сред победителките на Съветска Русия и подписва Брест-Литовския мирен договор, с който Русия губи Полша, Финландия, Прибалтика, Украйна, Беларус и Кавказ! Тъжна победа - точно 40 години след Освобождението

България печели войната с освободителката си!

За съжаление страната ни също е пред разгром. Предстои дезертиране на армията и разпад на Южния български фронт, на който през 1916-1918 г. английската армия търпи най-тежкото поражение в историята си.

Руско-българската "бойна дружба" има още два епизода. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България като "благодарност" за това, че тя не изпраща войски на Източния фронт. А румънците, които се биха там, бяха наградени с Трансилвания! И още, през 1968 г. армиите на Варшавския договор нападнаха братска Чехословакия. Добре че чехословашката войска остана в казармите. Защото иначе още тогава щяхме да гледаме филма "Братските армии се бият ожесточено в Прохода на дружбата".

Мутрев
11 Mar, 2009 | 15:42

Здрав да си и ти !

Но...не знаеш ли коя е причината за странната "липса на логорея" сред .......даващите уроци и чукчописатели на този сайт ?

Колко време вече.... и няма никакви нови анализи публицистики ???

Даже и ...гангстерските платени коментари не излизат нещо.....

Аууу сбърках! Исках да кажа.....Банковските платени публикации....



(нама и ние като на запад да търсим игра на думи между Банкер и...Гангстер, я !!!Ч

бай Пешо
07 Mar, 2009 | 09:40

Г-н Mутрев, пардонт и мерсаж! Жив и здрав!

Mутрев
05 Mar, 2009 | 21:56

БайПешо, ако моите печатни грешки имаш впредвид...знай че пиша с чуждоезична клавиатура, та... има печатни грешки!


Ако за казаното от мен говориш..... порови се, както предложих.... и ела да си поговорим!

бай Пешо
05 Mar, 2009 | 18:02

Гусин Дюма, сигурно е излязла в 0,123456 броя в остров Тамбокту на някой от езиците с цъкащи африкати, който не разумевам.

бай Пешо
05 Mar, 2009 | 17:57

Другарю = гусин образ невъзможен, туй ли роди неандерталското ти мозъче? Я изпълзи от пещерата!





чУКЧЕВ
04 Mar, 2009 | 21:30

Пъ8к ако някой иска... нека издили трудовете на банатския етнолог -професор Васил МАРИНОВ.... и да научи поне как... лудогорските зми са били колонициирани от изгонените от Руската империя татари и кви ли не...
И да научите нещо за обичаите и нравите на някогашните жители на днешните "чисто турски " селища в региона!!!

Вярно е че всеки се обявява за нарродност която си избира! Но има и исторически факти, които са по0скоро СРАМЕН УДАР по нашите ...ЧУКЧОПИСАТЕЛИ И ...ибрикчии !!!

Чалгев
04 Mar, 2009 | 21:23

....."В суматохата той дори опита да не забележи липсата на високопоставените представители на турския етнос. ".....

Какъв турски етнос, моля? Татари, черкези...мангали и сякакви, дето си мислят че мюсюлманин значи ТУРЧИН???

Спомнете си не само дето Митхад Паша заяви пред Френски вестници чце България след трети март 1878 ...турци няма !!! (и че останалите там са разни татро-черкезки и другоплеменни мюслмански банди)

Спомнете си и книгата на Панайот Хитов "Как станах хайдутин", където той с ненавист говори за подлъгваните да се изселват в Руската импеерия Българи .... и на тяхно място да се приемат изгонените от Руския император татари, черкези.....

Той и Ботев пишеше за това ...дори и в "примери от турското правосъдие"

Днешните татарски и кви ли не наследници.... ЕНИЧЕРИ...научили дори турски език.... разбиват България в името на...."Пантуркски програми" ???

Да, ама не, господа..... На времето ...му изтича времето а изчакване !!!

Mутрев
04 Mar, 2009 | 21:13

......."Парадоксът е, че по някаква преднамерена инерция ние продължаваме във времето да отдаваме почит на изкривената памет за една освободителна кампания, а не на нейния резултат............"


Това е вярно! Вярно е че дори и "историци" като ПрИзиденто ( май еничерин губернатор) ....забравят че ИМЕННО в тлобален мащаб трябва да се гледа на събитието! Особено като се добави и станалото по време на Съединението, и най вече по Балканските войни и първата световна!

Ако Първанооглу беше историк.... ако писалият по този въпрос тук Заяков беше ...поне попрочел нещо от библиотеките .......
...Щяхмеда знаем дето при обсадата на Истанбул, на България и беше отправен УЛТИМАТУМ о т Англия, Прусия, че и от Русия ! И докато нашите войски умуваха.... откъм Босфора в Истанбул навлязоха в града Англичани и Немци.... а Русите ни скърцаха със зъби, защото ....Великите сили имаха интерес да запазят ...прогнилата Турция !!!

Срамният Ньойски договор от 18 година беше резултат на това!!!
По тези причини и до днес.... за Бг почти нищо хубаво не се пише...дори и да има какво!

Всъщност, господа, казаното от мен може да бъде почтено в европейските и световни медии от епохата и нямате нужда от "достъп до архиви" за да видите какво е било!!!

Честит трети март на родольбците !!!

Да му мислят Еничерските гавази и ...Кириак Стефчовци!!!

Народа забавя, ама не забравя !!!


Дюма
04 Mar, 2009 | 15:49

До Пешо-Келешо - не си чел тъпчо моите неща. В една от книгите си съм описал разликите между свобода и независимост. Ама иска се грамотност...

vulgar
04 Mar, 2009 | 13:39

"не е случаен"наистина...само дали не беше прибързан. При всички случаи ЖАЛКО,че Левски не успя да довърши делото си и да оглави народа...Кой знае дали нямаше тогава да му дадат наистина патки да пасе???? А при комунизма робството бе неизмеримо по-страшно и зловредно отколкото при султана...нали чифутите взеха и неговата чалма...

образ невъзможен
04 Mar, 2009 | 13:17

Бай Пешо, понеже разваляш въздуха, а аз влизам тук, за да чета и да мисля, искам да знаеш следното: при последващо твое изпражнение във форума, ще бъда принуден да съобщя истинското ти име и някои пикантни подробности около също тъй истинското ти битие. уважавай хората, които имат мнение, защото за разлика от тебе те използуват сивото си вещество. със здраве.

бай пъшо
04 Mar, 2009 | 13:08

а бе, кретен, едно е да се освободиш, а съвсем друго - да си свободен.

бай Пешо
04 Mar, 2009 | 12:48

Абе, аланкоолу, я отвори речниците дето ги нямаш и ще видиш, че свобождение иде от свобода! свобода

im
04 Mar, 2009 | 09:41

Много се радвам, когато видя, че в България тук-там има и по някой мислещ човек.


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.