В България напоследък се предлагат някои доста екзотични идеи за борба срещу укриването на доходи. От тях едва ли има нужда, още повече, че всичко, което е нужно за тази борба, отдавна вече се прилага в други страни.

Шведите, след като си издължели годишните данъци към държавата, издигали националното знаме на покрива на къщата си - в знак на радост, че са изпълнили задълженията си на данъкоплатци. В Германия дори отбелязват онзи ден в годината - обикновено някъде по средата и или през ранната есен, до който данъкоплатците работят - така да се каже - само за да пълнят държавния бюджет. Оттам нататък - работата им е за личните им доходи.

Казвам тези неща, за да си проличи, какво е общественото отношение към плащането на данъците в Западна Европа. С което не искам да кажа, че няма злоупотреби и укриване. Има, разбира се, но разликата с България е в степента на вероятност, тези злоупотреби да бъдат разкрити.

Борбата срещу укриването на доходи може да бъде спечелена, само ако наказанията за такива провинения са тежки в степента на вероятност, тези злоупотреби да бъдат разкрити и осъдени. Факт е, че за подобни престъпления наказанията са драстични в сравнение с други провинения. Само така обаче се създава онзи обществен морал, в който укриването на доходи не се толерира, нито се развива като масов спорт. Хубаво е, че управляващите в България напоследък активно обсъждат мерки за борбата срещу сенчестата икономика и скритите доходи. Нуждата от подобно нещо е очевидна, а разминаването между реални и укрити доходи - огромно.

Според преценката на Националната Агенция за приходите /НАП/ загубата от неплатени осигуровки върху укритите доходи е колкото парите за всички български пенсионери за три месеца. В същото време всички, включително и онези, които нямат навика да плащат данъци, искат от държавата пари - за здравеопазване, за образование, за научни изследвания и недоволстват, когато те недостигат.

Вина за сегашната слободия има и самата държава, която допуска наличието на минимални осигурителни прагове. Другият проблем е липсата на данъчна полиция или на данъчно следствие, които да разследват сигнали за укриване на доходи. Предлаганите от министъра на икономиката персонални данъчни карти едва ли са най-доброто, макар, че на пръв поглед идеята крие известен чар.

Всъщност, редно е държавата да се отнася към гражданите като към пълнолетни и отговорно действащи лица, а не като към затворници. Тези отговорно действащи лица трябва да имат възможност да покажат, че са честни в доброволно декларираните си доходи.

За измами обаче наказанията трябва да са тежки. За това пък са нужни промени в законите, свързани с данъчните и банкови тайни. Че държавните власти сега работят с вързани очи и ръце, говори и фактът, че общо 54 процента от българите нескрито заявяват, че заобикалят хазната по най-разнообразни причини - включително и поради това, че са убедени, че няма да ги хванат.

Бистра Узунова  Deutsche Welle