Уважаеми Синьор Николов,

Пише ви Вашият съименник от Неапол Марио Марети.

Сигурно си спомняте за мен от един рекламен клип, в който в моята фурна се пекат едни вкусни сухарчета, известни по света като „брускети”.

Истината е, че опакованите брускети се правят в разни фабрики, аз правя малки количества за постоянни клиенти, между които е и станалата известна синьорина Ломбарди.

Обръщам се към Вас по следния повод. Кризата удари и моята фурна. Токът се качва,  наемите също, лихвите по кредита, с който купих нова фурна и т.н.

Качват се и данъците, а аз си плащам всичко, нищо не крия, имам и касов апарат и давам на всички касова бележка – даже на постоянни клиенти като синьорина Ломбарди.

Като питах нашия депутат защо плащаме толкова данъци, той каза, че голяма част от тези данъци отиват във фондове, с които подпомагаме новите  членки на Европейския съюз. Даже спомена конкретно Румъния и България, където имало пекари като мен и те също трябвало да си купят нови фурни.

Само че от вестниците разбрах, че у вас имало корупция и по всяка вероятност моите пари не стигат до някой колега, а до Вас, примерно, до синьор Стойков и други – не помня имената на всички, които ги пише във вестника.

И като вадя брускетите от фурната, които трябва да продам, и от моите пари да платя данъци и така тези пари да заминат на изток, все си представям как някакъв мошеник отхапва по малко от всяка брускетка.

Затова вдигнах цената, но ми намаляха клиентите. Синьорина Ломбарди не е идвала от миналата събота. А вдругиден имам да плащам вноска по заема.

Разбрах, синьор Николов, че вие вече сте върнали обратно част от моите пари. И че скоро май ще върнете още.

Не би ли могло поне малко от тях да ми върнете лично – те все пак са си мои пари, за да ги изкарам ставам в 5 часа сутринта.

Ако ги получа, смятам даже да купя малък подарък за синьорина Ломбарди за Коледа. Но това да си остане между нас – да не разбере синьора Марети, че е много ревнива.

Адресът ми е:

Неапол

Фурна „Марети”

За Марио.

Оставам с най-добри чувства

М.