Втора употреба председателят на ВС на БСП Сергей Дмитриевич изрече веднага след избирането си следните заветни заклинания: “БСП излиза с три послания от проведения конгрес.Първото е, че БСП е партия, която е консолидирана, че има вътрешно единство, сплотеност. Второто е, че БСП е партия, която се обновява и развива... Третото е, че дискусиите, които се проведоха, бяха насочени към актуални и реални проблеми на българското общество.”

Посланията на г-н Дмитриевич са точно толкова послания, колкото е и истината в тях. Беше смешно да се наблюдава как консолидираните, сплотени и вътрешно единни делегати не можаха да съберат кворум за второто заседание на конгреса си, както и за неговия втори ден. Консолидацията и сплотеността събраха необходимото мнозинство само за 27 от стотиците кандидати за членове на ВПС. Консолидирано и сплотено подмладената от пластични хирурзи партия си реституира Премянов и Лилов и неколцина още клакьори от агитката. Първата работа на консолидираните и сплотените бе да бламират назначения от самите тях лидер и да си изберат когото си щат в същия този ВПС. По разни безобразни, нелегални и в стила на трудно подвижната столетница начини, във висшия орган на партията се озоваха и нежеланите от никого Румен Петков, Георги Гергов, Кирил Добрев и разни още звани, незвани, желани и нежелани субекти. Вътрешно единната партия се пръскаше по шевовете от противоречия чак докато завърши изборджийската консолидация.

Второто послание на Дмитриевич бе, че партията му се обновява и развива. Развитието и обновлението си обаче тя върши в движение, поради което се изхитрява да го прави тъй, че то да не личи, освен за микроскопите на партийните пиари.

Обновлението при възрастните партии е закономерен процес поради невъзможност на част от абонираните делегати да възкръснат, както и поради факта, че някои от тях не са в състояние да си сменят сами памперсите в антрактите между две заседания.

На БСП й трябват движещи се индивиди, или поне такива, които да имитират движението, тъй дефицитно за тази партия. Като заговорихме за обновление, дойде ми на ум за мозъчния тръст на Дмитриевич, представен преди седмица тъй помпозно, с толкоз примитивни суперлативи и лигава парвенющина, а впоследствие набързо претупан и забравен поради факта, че водещият персонаж в екипа, бившият френски премиер Доминик дьо Вилпен междувременно бе привлечен под отговорност за някакви далавери. Това се нарича стил, впрочем.

Третото послание намеква за дискусии, чиято тема са били онова, което социалистите оприличават като актуалните и реалните проблеми на българското общество. Ние, разбира се, знаем конкретните имена на хора от тази част на българското общество. Думата не е за група граждани, а за граждани с определеното от древния учен Павлов като “групово” съзнание. Ще отбележим, че в същите тези часове, в които налегнатият от логорея премиер Дмитриевич говореше врели- некипели за туй, каква я била свършила коалицията, как България цъфнала поетапно и вързала бандитите, на границата с Турция същите тези бандити направо се подиграваха с него.

Стотици автобуси с гастролиращи български граждани по пазарите на Одрин се връщаха претоваренио, и всеки от тези автобуси събираше по пет лева на глава за по-лесно преминаване на границата. Простата сметка показва, че всеки ден митничарите там прибират десетки хиляди левове за тях и за онези, които са ги назначили.

 Порнографията достига апогея си, когато човек разбере, че може да си купи евро на стотинки по лев и шейсет едното при курс лев и 95 ст. Обяснението има ефекта на удар в брадичката: еврото на стотинки ги продават професионалните просяци от Главната, а ги продават по лев и шейсет, понеже на тях самите не им струват нищо, само малко театър. Това са само част от малките хитринки, които захранват големите партийни благинки.

Като някаква механизирана играчка горкият Станишев повтаря дебелашките си майтапи относно виртуалното ни разбогатяване и обратно пропорционалната му връзка с личното ни щастие. Интелектуалният потенциал на столетницата е подсилен с фамозния г-н Гергов, който гледа умно от портретчето си и говори против себе си, разчитайки, че няма да му се хванем.

Ех, господа, хубаво е когато държавата си има Партия, но още по-хубаво е когато Партията си има държава.