Водещият се държеше така, сякаш мнението на народа не го интересуваше.

Затова и хич не ми е жал, че го изгониха.

Обадиха се двама души от народа и попитаха съвсем ясно:

Знае ли Коритаров, че в Турция разрешават да има само по един храм на най-малко 30 000 вярващи?
Знае ли Коритаров, че ако в една мюсюлманска страна се издигне християнски храм, онези за една нощ ще га срутят с камъни? Защото страшно ни мразят.
След това се обадих аз и казах, че Коритаров трябва да си ходи в джамията – като толкова харесва рязаните.

То горе-долу така и стана.

Само че сега се чудя на кого да звъня сутрин. Тя Лорчето май си е наш човек, само дето онзи не й даваше да каже какво мисли момичето.

Тъй като аз подхождам отговорно към фактите – не като Коритаров, реших да тръгна към Турция, за да се уверя, че всичко казано от народа онази сутрин е истина.

Така стигнах до първия турски град – Одрин.

Намерих бързо една българска църква - „Свети Георги”. Странно – беше още на мястото си.

Оказа се, че имало още една българска църква. Намерих и нея – казва се „Константин и Елена”. Наскоро беше реставрирана, но нямаше камбанария. Нали знаете, че турците не дават да се издигат християнски камбанарии.

Пресметнах, че при това положение в Одрин трябва да има поне 60 000 православни българи – църквите наистина бяха пълни.

Казаха ми обаче, че местните православни българи са някъде към 8. Или 12. Не знаели точно.

И настръхнах – че те турците сигурно просто не знаят бройката. Сигурно броят и туристите, чиито автобуси спираха пред църквите един след друг. Но като падне сняг и автобусите намалеят, тогава турчилята със сигурност ще забранят църквите ни.

А може и наистина да ги разрушат с камъни.

За това, че трагедията наближава, имам няколко факта.

Из целия град има указателни табели, които показват накъде трябва да се върви към българските църкви.

Има нещо гнило тук – сетих се веднага. Това е все едно ние да сложим табели навсякъде как може да се стигне към една или друга джамия. Абсурд.

Вероятно тези табели са сложени да упътват башибозука, когато тръгне да руши с камъни нашите храмове. Вероятно те ще се съберат в двора на някоя джамия, ходжата ще ги призове на свещена война и като тръгнат ордите – от табела на табела, и ще стигнат, където трябва.

Прави впечатление и това, че улиците около „Констанин и Елена” са наскоро разширени и асфалтирани. Някои се заблуждават, като мислят, че това е направено от градската управа заради официалното откриване на обновената църква.

Аз обаче мисля, че причината е друга. Вероятно по този начин се примамват повече туристи. И когато храмът се изпълни, ще хлопнат вратите и ще започне клането.

А ако башибозукът не се справи, тогава бронирани части на редовната турска армия ще се притекат на помощ – по новите улици ще стигнат за минути.

Така че – това ни чака.

Трябва да помислим какво да правим.

Пътят е един – на оръжие, братя.

Националните предатели унищожиха българската армия и този път няма да можем да повторим подвига на нашите войски от Одринската епопея. Но трябва да сме готови за реципрочни действия.

Те ще бастисат едната църква – ние веднага две джамии.

Те – втората църква. Ние – още 4 джамии.

И т.н.

Ех, защо го няма Коритаров, да му звънна в ефир и да му разкажа тези неща.

А може би е по-добре, че го няма. А аз ще се обадя в СКАТ. Там ме уважават повече