Човекът, който посвети две години от живота си на ГЕРБ и създаде структурите в Пловдив и областта напуска политиката. Тръгва си огорчен. Може би и омерзен.

От БСП официално му дадоха срок до Коледа. Най-много до януари.

Генералът обаче смяташе да изкара до парламентарните избори и да се оттегли –достойно.

Преди малко повече от месец той беше живнал – беше получил подкрепата и на ръководството в София, и на някои пловдивски политици, които му се писаха приятели.

Буквално за няколко часа – на предишната сесия на Общинския съвет, Генералът беше предаден. Тайно и грозно. Позорно за град като Пловдив.
Според слуховете – за едно куфарче банкноти.

Изгонването на ГЕРБ от властта активизира и вътрешно партийната опозиция.

Пловдивската организация на ГЕРБ се превърна във врящо гърне.

Бойко Борисов и Цветан Цветанов очевидно се опитаха просто да натиснат капака – с надеждата, че конфликтите ще се уталожат.

Гърнето обаче гръмна.

Някои видни партийни активисти от ГЕРБ се радват неприкрито на падането на Кюмюрджиев.

Някои от тях се чувстваха недооценени, други сега ще се опитат да вкарат отново партията в общинската власт. С всички произтичащи от това благини.

За добро или за лошо ГЕРБ вече има оформени структури. Може би там ще се оформят по-радикални групи, които няма да позволят ново безпринципно коалиране. Най-малкото защото  може да се окаже пагубно – като се има предвид, че идват избори.

Впрочем членската маса на ГЕРБ никога не е искала съюз с ВМРО. Нито с БСП и СДС. Камо ли с АТАКА.

Създаването на една нова партия прилича много на варенето на чорба с много кокали. Ако перифразирам разсъжденията на Лех Валенса за демокрацията..

Отгоре изплува мръсна пяна, която трябва да се обере. После пак и пак – докато бульонът се избистри.

Има случаи обаче, когато вместо пяната си отива готвачът.
Един човек от ГЕРБ ми описа наскоро ситуацията в партията  по по- различен начин: "Генералът не разбра, че всяка партия е като една градинка - трябва да се полива, трябва и да се плеви."
Изглежда Кюмюрджиев не успя да научи как се полива. Не му дадоха и да плеви.
Може би се изживяваше като идеалист, а партия от идеалисти няма.
Ако се беше изправил открито срещу системата, щеше да остане в пловдивската история като герой. Но не намери сили и се опита да бъде едновременно идеалист и прагматик. И затова си тръгва от политика безславно.

Познавам кухнята на избора на съветниците от ГЕРБ. Мога да се закълна, че Генералът направи всичко възможно да не допусне клиентелисти. Може да е направил много други грешки, но не и тази – да толерира хора, влезли в политика с намерение да се облагодетелстват.

Много критики съм чул за него, но няма даже и слух, че Генералът краде. Че даже е помислял да влезе в  някаква далавера.

Чувал съм го да казва, че през живота си не е дал един лев подкуп. И не е взел един лев.

Продължавам да му вярвам, че е така.

А може би точно такива хора не трябва да се допускат в политиката.

Какво е казал народът: „прекален светец и богу не е драг”.