Запазих си една каса. Сложих нещо в нея! Дадоха ми ключ. Другият остана в банката. Минаха ден- два, притесних се. /Наскоро бях чела Шифъра/. След като будувах от 3.15 ч до Коритаров лайф, взех този ключ и отидох в друга банка. Искаха ми 200 лв/ много, но едно глобално нищо/ и заключих ключа в малкия трезор на втората банка. Прибрах се в къщи, но още по пътя се притесних. Ключът, ключът! Не мигнах от 2.30 ч до рождения ден на Бареков. Ключето беше под възглавницата ми и усещах отпечатъка му върху скалпа си като татуировка върху мозъка. Затова...Сутринта го сложих в кутията си за диаманти, нея я поставих в кутията за очила, тях- в дамската чанта, нея- в сака с катинар, сака- в куфар с таен шифър.

Качих се на рейса/ за да не проследят колата ми/ и право в третата банка. Нататък- същото. Четвърти ключ за трети ключ, който отваря сейфа на втория, а вторият отключва първия. Първия!

Какво ще се окаже в него, когато двамата с банковия чиновник едновременно превъртим ключовете и сейфът каже щрак? Щрак! Да ви кажа ли какво? Нищо. Съвсем нищо.

Нищото трябва да се отглежда и пази, дори и да струва скъпо.

Надя Петрова в. "Марица" Пловдив

Б.ред. "Богаташи препълниха банковите сейфове. Има списък с чакащи за лични касети. Годишният наем стигна 470 лв"- заглавие от в. "Марица" днес