Пиша ти, защото съм много разтревожена. Казаха по телевизията, че ще пращаш 5 000 пенсионери на море – без пари.

Ние с дядо ти Пешо не сме ходили на море от 1989 година. Като дойдоха онези, сещаш се кои, и повече не стъпихме на пясъка. А на дядо ти Пешо много му се иска да види морето – щото може да му е последно. Ама много му се ходи. Чел във вестника какви са условията и казва, че отговарял на всички. Бил член на правилния  пенсионерски съюз, бил активист – той винаги е активист, ходи на митингите и даже си бил уредил бележка, че е здрав. Колко е здрав, аз си знам.

Та страх ми е да не вземе да го пратите на морето. Не го ревнувам, защото му знам силиците, не е за това. Страх ме, защото казаха, че яденето нямало да бъде като в нашата станция навремето – първо, второ и трето, каквото донесат и докато го донесат, то изстиваше, ами на някакви маси и всеки яде колкото си иска. Казвало се Ол Клузив или нещо подобно.

На моята комшийка Гинка внучката, Габриела се казва, била лятото с един пущ на хотел на морето  /не са женени, Габито малко шафрантия пада, ама това между нас/, и разказва какво е това Ол Клузив. Имало наредено яденета всякакви, и даже луканка, и агне печено, и бут печен, и салати, и супи, и плодове, и скара, и сирена мухлясали, и баница, и всички, всичко – вика Габито. И никога не свършва.

Като знам на моя Пешо колко му е останало коремчето – като гардже си взема от паничката, и като знам откога не е ял луканка и агне печено, а как му се яде, съм сигурна, че още първата вечер ще напълни чинията с толкова неща, че ще му стане байгън.

А като знам как не обича да се хвърля ядене, как си отопява чинийката до последно и обира трохичките, и като разправя Габито колко оставало и се хвърляло, и още по-голям страх ме хваща.

Ще се пръсне моят Пешо, ще пукне – сигурна съм.

Та Сергейчо, моето момче, ако видиш молбата на моя Пешо – Петър Драганов Драгойнов от Враца, недей да я разписваш. Нека да не са 5 000 пенсионерите на морето, може да са с един по-малко.

А ако наредиш от спестените пари да ни изпратят малко добавка към пенсията – колкото да си купим една луканка, но няма да ядем с дядо ти Пешо наведнъж, а ще си режим всяка вечер по малко.

И ще те споменаваме.

Твоя баба Радка.